Време на радости, златни пчели,
време, в което ухаят божури,
плискат се извори с чисти води,
губят се всички физични контури. 

Ляга на двора двурога луна,
сгушила поглед в елхата зелена.
Пеят щурците в самотна трева.
Греят светулки в очите засмени. 

Баба ми сплита косите с цветя.
Пеят ми птици, пленили простора.
Вече пораснах. Рисувам в слова
вечното детство на всичките хора.

Богът-Творец хората направи със знанията, с които свърза.

Е, сега... Имам книга с име "Светулки в душата".
Как ти хрумват несмесяеми неща в едно изречение? ;)))

:)))
Даниела - Доброто съзнание и нашата душа, естество и същност са за хората Добро.
Човек - някой затворил век зад челото си.

Полезно е да помним и от време на време да си спомняме детството.