Когато ме обичаш, ставам златна –
блестя на кехлибара с топлостта.
И в шепотната своя кръговратност
обичам най-щастливо на света. 

Когато в мен си влюбен, аленея
на залеза в прокраднатия лъч.
Душата пълноценна се люлее
на лунен облак в хорската си глъч. 

Когато дъждовита те обгръщам
с небесни капки - мляко от звезди,
в любовната ни къща се завръщам
и те обичам с всички красоти.

А бе вие не се ли карате, бе?
Например, защото той иска да ти го купи бижуто, а ти не искаш, защото било скъпо.

Хахахаххх... Той е мъдър. А аз независима.
Бижута си купувам сама. Разсмя ме. ;))))
Караниците са катарзисни.

Светлина

Ще бъда вечна в тази светлина,
която през очите ви минава,
духа докосва, звънва през кръвта,
а после в мисълта ви се стаява.
Ще има дни на мрак, в които сам
вълкът ще ме посочва с пръст човешки.
Сърцето ще кърви през всеки храм
побрало в мен стотиците погрешки.
Ще има сган, в която се роят
орташките гнезда от безпорядък.
Очите лешояди ще кълват.
Сърцата ще умират без пощада.
А после Бог в преблагата си дан
ще благославя раните от тръни.
Ще се присмива падналата сган.
Ще се пробуждат духовете сънни.
Ще чакам в светлината от кристал.
В звънливите обятия съдбовност.
Ще ви посрещам с кораба си бял
в чертозите на своята духовност.

от книгата "Вятърна вълшебница"