Много елегантна сврака, хълм потънал сред мъгла,
гола вишна, влак потракващ в сгушената тишина.
Лея думи, раждам смисли. Вятърна съм в любовта.
С теб летя когато искам. С теб съм вечната жена. 

Пиша с дим от нежна песен, с листопади в есента.
Моят мил сега донесе приказка открай света.
С колко истински повели и духовни стъпала
изкатерихме неделята. Господ с радост ни събра.

Що ще рече "Господ с радост ни събра"?
Да не би да сте сключили брак?

Безкрайно благодаря за това разсъждение!

Е, да! Отдавна.
Не си ли чел моето трептолучно:

МОЯТ МЪЖ

Колко малко мъже ми напомнят за теб!
Одисей, Леонид... и донякъде Хегел.
Имам вяра, любов и безкрайната степ
на душата ти. Всичкото друго е пепел.

Ти си мъж всеки миг – Гибралтарска скала,
а очите ти бликат сърдечна гальовност.
Аз съм твоята земна, желана жена.
Ти си моята вярност. И мойта греховност.

Пред сърцето ти няма житейски стени,
а нозете ти твърдо прекрачват живота.
Ти си мъж, ти си храм в мойте паметни дни.
И баща на детето ми. Извор в Голгота.

Имаш поглед суров и прекрасно сърце.
От ръцете ти пламъци хукват през мене.
Чуден мъж, мое приказно лудо небе,
в моя свят любовта ти рисува вселени.