Нямах намерение тази година да правя равносметки. И без тях изглежда прекрасна.

  "Панко Мързеланко"
"Как Баба Зима я заболя зъб"
"Кучето, което подплаши своята сянка"
"Рошавата крава Шаки"
"Глупавият прилеп Пешо"
"Героите от Палавата гора"
Първи епизод от "Историите на кученцето Карла", а на 20.12 ще се играе и вторият.
 
Това са куклени пиеси написани от мен и изиграни пред децата.

Имаше и няколко спектакъла на "Кратка пиеса за любов", която е подчертано за възрастни.

  Поредната "Репортажи от Платония" - "Крадци на спомени" беше издадена около рождения ми ден, а разказът ми "Като останалите" написан тази година специално за конкурса на името на Янаки Петров беше отличен и включен в юбилейния алманах. Оказа се, че не пиша в този дух по-зле отколкото преди десетилетие, макар отдавна маниерът ми да се е променил.

  Изглеждам точно толкова възбуден, влюбен и трансцедентен като тогава. Само, че малко по-опитен. И читателите го оцениха.

  Пътувах до десетки точки в България, а извън България - до Северна Македония и Албания.

  И като споменах Албания: преживях нещо невероятно, така се получи. Седмица да четеш сагата "Дюн" под съпровода на "Буда бар" на албански плаж е състояние, което навярно е сравнимо със силна наркоза (без да използваш каквато и да е било химия и без никакви вредни последици), такова откъсване от реалността и живот в съседна, в която всичките ти останали спомени приличат на филм - не ми се е случвало да имам.

  За един такъв ден си заслужава години изпитания.

  Освен шестте книги от "Дюн" намерих време да прочета около още 60, не броя постановките, но са около 30. Имам предвид само тези, които гледам за първи път, иначе са повече. Филмите са още повече.

  Нямам и една седмица без по-малко от четири тренировки, общо тренировките ми са около 200, а състоянието докато тренирам, макар различно е сравнимо с онова на албанския плаж.

  Всичко изглежда прекрасно, но пак казвам: завърших зле. Няма да мога да сляза на новогодишното хоро тази година. Отвратен съм.

  Страх ме е, че ще се хвана с някое същество, което е било възторжено или сексуално възбудено, докато е гледало как се реже паметника: първо ръката с автомата, после тялото...майката (сто процента някой извратеняк е еякулирал на тази снимка), демоничната страст се изливаше отвсякъде тези дни.

  Наказан е поредния "камък на злото", унизени всички, които зачитаме величието на антихитлеризма; момчетата оставили работа, дом, семейство за да тръгнат нанякъде...без много от тях да се върнат.

  Бавно бяхме рязани самите, докато гледахме как това се случва, как къс по къс се разкъсват тела от камък. И в това време демони в мрежата се кикотеха и назидателно махаха с пръст.

  Не съм в състояние тази година да обичам непознатите. Не мога да бъда част от хорото на народ примирил се с подобна управа.