Дела Раи и Ясен Ведрин

Цигулково те пея. Ти мълчиш.
Очите ти са древни кехлибари.
През тях наднича пламък на дервиш
и лампа аладинова ме пари.

Обкичената нощ въздъхна в мен
с копнежите на приказка омайна.
Крадецът от Багдад, неутолен,
ще сподели желаната си тайна.

Отпих те от Мълчаната вода.
Сърцето трепна в чудна изненада.
Ликът ти, като приказна звезда,
за мене сътвори Шехерезада.

С Ясен Ведрин пишем в тандем от 15 г. и продължаваме към 3-тата си книга.
Първите две са издадени на хартиен носител, се казват:
"Дъх от огън" - https://vedrin/
и
"Вселенски шепот" - https://vedroley/

Сега ще ме караш да си пропомням как е завършила 1001–та нощ.

Хехе, със сватба завършва, но това тук е друга песен.
А истината е, че оригиналните приказки на Шехеразада са само 300 на брой.
Но да не се хващаме за последната дума от стиха. Тук приказката е духовна. :)))