"Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват."   

Свалям в календара на тълпите
последния си безразличен ден.
С лунната погача се заситих.
Пях в безкрая истинни рефрени. 

Истината всякога възкръсва
в чудните безкрайни свободи.
Аз сама в сърцето си я кръстих.
Изковах я в хиляди съдби.

Навярно би могла да добавиш още една строфа... :)
Истината мъчно се постига...

Благодаря, Марине!
Истината винаги е лесна ако си закърмен с нея. :)))

И аз благодаря!

Довярвано

Ненадеен бе шумният спомен, в който ти с мен танцуваше в здрача.
Все в ръцете ти аз се опомнях. От очите ти стенеща плачех.
От дъха ти разпадах се в думи и те пишех ли, пишех гореща...
Книги качваха моите друми и се хвърляха в твоите пещи.
Ромоляха послания скрити и бумтяха в кръга на сърцето,
набраздили го с моето скитане, поробили го с твоите клетви.

Днес довярвах те в блудните промисли и кръвта си кръстосах пак с тебе,
за да имам пътеките в спомена и да хвърля в душата си жребия
да съм твоя до сетната истина и небето ти пак да е мое.
Аз обичам, обичам... неистово! И сърцето ми гине сред зноя ти.
А сега се привдигам следпепелно и възкръсвам от думите - нища,
за да бъда космически шепот при раздялата с всичко предишно.

Благодаря за Копнежа. :)))

Вени, черпя те с една от моите любими в изпълнение на великата им Харис Алексиу - стиховете на песента са нейни.
Тангото на Евора, а гръцкия вариант Тангото на Нефели.

Здравей, Дела!
Прочетох есето, много ми хареса. Съгласна съм с всичко, особено с обобщението във финала.
"Истините са нашето искрено себеизразяване, етиката и нашата добронамереност. Те са обективната ни, съзряла в нас Природа, емпиричната й функция и Божествената й форма."
Трябва да пишеш повече есета:)))

Зная, обичам, следвам... Триединство, което автоматично отграничава от тълпите и изстрелва чак до луната. Себепознанието в истинност е себеизразяване в свобода, волеизява на безкраен в истинността си естетически и нравствен импулс - съгласна съм с тебе. Мисията на твореца в последните два стиха... Съвършено.
Поздравления, Дела!

Та за коя истина иде реч, защото Хегел казва "Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна".

Благодаря ти, Дела!
Обичам това лирично, романтично, носталгично - и толкова страстно, екзотично, различно - с една дума:))) страхотно танго на Лорина Маккенит!
Няколко пъти вече го използвам в мои постинги, но винаги с оня клип - с Брат Пит и Анджелина:), Не съм го срещала в този кавър на гръцки - много, много ми хареса и изпълнението, и клипа - и този чудесен текст, звучащ като старогръцки мит (преведох си го през руски, гръцкият ми си остана на ниво "старогръцки":)))
Благодаря ти от сърце!
Поздрави!

Ти си като Декарт:
"Търсещият истината трябва, доколкото е възможно, да се съмнява в нея."
После към книга втора от "Метафизика" на Аристотел, за да попаднем на: "притежаващият знания трябва преди всичко да умее да се съмнява, тъй като съмнението на ума води към откриване на истината."
"Ако греша, заключавам, че съществувам, защото само който не съществува не греши, а благодарение на усещането, че греша, чувствам, че съществувам." Уви, това не са думи на Декарт, а на Свети Августин.

Обичам потока на словата ти. Много е мой! :)))
Аз съм си вид синестет. Често когато пиша в главата ми хвърчат цветове и картини или се лее музика, която чувам в междуредията. Калейдоскопно някак... всякак.
Имам над 300 есета, но поради времепиещото редактиране, още не ги издавам. Хем ги харесвам нешлифовани, хем знам, че с редактирането ще наместя светлината им. :)))
А може да не ги издавам, защото поезията се лее и тече и ми е чиста проба форелскет. ;)))

Надявам се да можеш да летиш. В тази вселена. Да си Откривател е вeлико! :)))
Благодаря!

Старогръцкият - катаревуса си е литературния гръцки.
Качвам ти горе един умопомрачителен концерт-среща на старите леопарди. Среща между Антъни Куин, който тогава е на 80 г. и Микис Теодоракис, който е на 70 г. Титани! Даже и ръстово - единият 1.85 м, а другият 1.95 м.
Специално по музиката на Теодоракис за филма "Зорба гръкът" е създадено Сиртаки-то, макар много хора да мислят, че сиртаки е народен гръцки танц. Той води началото си от 1964 г., именно от филма "Зорба гръкът" на режисьора Михалис Какоянис и е създаден специално за него по музиката на Микис Теодоракис.