Роден в града розите - Казанлък през 1896 г., академик Петко Стойнов е талантлив музиковед и човек с богата обща култура и дарование. Посвещава живота си на музиката и завеждайки новосъздадения Институт по музика с музей към БАН, прави национален подвиг събирайки десетки хиляди български народни песни, казвайки, че те са могъщ вдъхновител за българите и за националното музикално творчество.
На 11 г. ослепява напълно, но не се предава. Учи фрейта, цигулка и пиано при Швертнер и хармония при Краус. 
През 1920 г. заминава за Германия и завършва Дрезденската консерватория. Завръщайки се създава Тракийски танци.
Композиторския му талант се проявява още на 19 г. 
Петко Стойнов участва в създаването на Енциклопедията на Българската национална култура. Той е първият председател на Народните хорове в България /Български певчески съюз/, основател е на Дружеството на българските компонисти, /композитори/, председателства училището на слепи "Луи Брайл", директор е на Софийската народна опера и др. Петко Стайнов е един от активните създатели на Събора за надпяване в Рожен през 1963 г. Много са областите, в които той пълноценно се изявява като родолюбив български общественик и композитор. Достоен българин, милеещ за българското.