Прегърнахме смисъла – святост присъща.
Водата ни грабна в прозрачните истини.
Любов се прокрадваше в моята същност.
И вятър засмя се с хвърчилото писано.

На смисъла в хребета свихме колене.
Молитва ни водеше в светли небета.
Когато разбрах, че си влюбен пак в мен,
се върнах назад и прегърнах нозете ти.