Бях Себе си
Дела Раи

Аз съм честният човек на Диоген.
Аз съм принцът и просякът. И съм хаос.
Бях небето магично на граф Сен-Жермен.
Сега съм на Гьоте новия Фауст.
Дори да изчезна пак ще ме има
през устните на стотици влюбени,
защото бях Себе си!
И на всички човеци любима...

Аз съм мислеща тръстика /на Паскал/.
Заради мен Буратино е с дълъг нос.
Пак за мен е разказвал мистика Дедал.
Аз пях на Орфей с ритъм бос.
Аз бях Брадоква, влъхва и Калоян.
Аз съм вода оживена от огън.
Погледа съм прикован
на всичките твои „сбогом”.

Аз съм дуендето тъмно на Лорка.
Танцувах с цветята на малката Ида.
Бях и Съм!, несвяхваща роза на Борхес.
Опитомих Малкият принц с обида.
Защото поисках. Защото мога!
Защото не съм Пепеляшка до принц.
Аз бях чистата истина
на всички човеци до Бога.