Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
29.09.2023 08:16 - Върховният дзен
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 916 Коментари: 4 Гласове:
36


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
С посвещение и като продължение на Дзен image  и Всичко е дзен image

Ти каза:
„Толкова съм 100-годишен
и трябва да се разделим.
Докато аз по теб въздишам,
не мога да съм пилигрим.” 

Тогава, помня, че пораснах
от погледа ти вперен в мен,
че всичко някак стана ясно
за избора да съм ти в плен. 

Аз казах:„Нека да останем!”
Ти беше Любовта за мен.
С копнеж сърцето ми нахрани.
Аз бях върховния ти дзен. 

Тогава гръм удари мрака.
И всичко блесна в светлина.
Видях, че вечно ще те чакам,
за да съм твоята жена.




Гласувай:
36



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Трия те без да те чета. Няма какво да ...
29.09.2023 16:52
Трия те без да те чета.
Няма какво да ми кажеш.
Невидим си ми.
цитирай
2. wonder - "Повече от всичко друго, к...
29.09.2023 16:54
vedroley написа:
"Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." Притчи 4:23

И на теб Честит Ден на Сърцето!
цитирай
3. wonder - Честит Ден на Сърцето на всички сърцати блогъри тук! :)))
29.09.2023 17:00
ДЪХЪТ НА СЪРЦЕТО
Дела Раи и Ясен Ведрин

Ветрове-единаци ни гонят
все по сипея, с време суров.
И прехвърля с копитата конят
своя хребет, роден от любов.

На върха е самотно и глухо,
а пространството губи контур.
И с юздата, от пламъци суха,
връзва вятърът тъмен кичур.

Планината порязва небето
с върховете от светъл гранит.
А в искрящия дъх на сърцето
шепне древно-красив неолит.

от книгата "Вселенски шепот", 2022 г.
цитирай
4. wonder - ПЯСЪЧНО СЪРЦЕ Дела Раи и Ясен В...
29.09.2023 17:02
ПЯСЪЧНО СЪРЦЕ
Дела Раи и Ясен Ведрин

Морето смъкна в мен вълниста риза.
И вятърът разголи синева.
Пак стъпките ми в пясъците близна
загадъчно-усмихната луна.

В душата ми прошепна раковина.
Седефена - вълната заблестя.
Самотна чайка някъде невинно
нагоре към звездите полетя.

Изгубената вечност ме раздаде
на лодките, на бриза, на нощта...
Душата ми закле се в тебе с радост.
Сърцето ти, с водите, ми запя.

И с тихата смълчаност на прибоя,
в скалите му премрежили ръце,
събрахме на вълните си покоя
в едно голямо пясъчно сърце.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15791600
Постинги: 3283
Коментари: 32304
Гласове: 197028
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031