Тази улица залезна пак говори с дърветата.
Имам капки азалия по ръцете ми светещи.
От прегръдките огнени се преражда в очите ми
онзи пламък съдбовен, пророкувал през дните ми.  

Размишления галени се превръщат в послания.
Всяка мисъл опалена е сърдечно стенание.
Съградени с битийности, век провлачват се дните ни.
Преродени в стихии сме, от любов победители.  

Тичам с морските плажове, вслушвам думи хармония.
С тези летни миражи няма светска агония.
Имам радост в безкрайности, смисъл в тези дървета.
Имам капки азалия по ръцете ми светещи.

Още ли се моташ по морските "плажове"?

Тичам с морските плажове, вслушвам думи хармония.
С тези летни миражи няма светска агония.
Имам радост в безкрайности, смисъл в тези дървета.
Имам капки азалия по ръцете ми светещи.

Благодаря! И на теб!

Сега е най-красиво!
Брегът се е отърсил от тежестта на туристите. Морето светлее и още е топло.
Тюленът монах се завърна да поплуваме заедно. Разкош! Дивото се настанява в погледа на кехлибарената есен.
Рибите плуват до брега все по-големи и смели. Чудно!

Благодаря, Пролет!
Най-моето място - борова гора, море-приказка и хубави хора!

Размишления галени се превръщат в послания.
Всяка мисъл опалена е сърдечно стенание.

Тази улица залезна пак говори с дърветата.
Имам капки азалия по ръцете ми светещи.

Разбирам те.
Този е от стиховете, в които можеш да разместиш или пренаредиш всички строфи и Смисълът е все същият и не се губи. :)))