Дела Раи и Ясен Ведрин

Нощта прегърбва стари рамене.
И приказка разказва на звездите.
Ела при мен! Седни за миг поне!
Послушай как изпълват се мечтите!

От вятърът – обесник стар с лула
до птиците, чертали по безкрая,
за замъка от приказна мъгла
и саркофага в мраморната стая.

За тайната от древни времена,
която светове е прекосила.
И в тази сребролика тишина
перо на разказвач е сътворила -

от пламенно хвърчило на мечта
откъснало росата на доброто.
Нощта шепти. Разказва любовта
и лунен лъч разплисква си среброто

"Бяла лунна вечер, нереален земен свят".

Слайд на стиха, направен от Лили и Акварис.

За тайната от древни времена,
която светове е прекосила.
И в тази сребролика тишина
перо на разказвач е сътворила -

от пламенно хвърчило на мечта
откъснало росата на доброто.