При нищожно признат интерес,
вливах в другите странна утеха. 
Извинявах количества стрес
и дарявах на брата си дреха. 

От вечерния син полумрак
наследена посока разплаквах. 
И когато пресрещна ме враг, 
знаех моята обич го чака.

Днес припомня ми всяка сълза,
че не спрях да обичам безкрайно. 
И покръстена с мъдри слова
заживявах сред миг всеотдайност.