От своята самонадеяност светът ще пати дълго време.
През себе си сломили змея, се сътворяваме в поеми.
Издишали сме много стихове, а вдишваме клишета разни.
Разумността отдавна стихна пред веселите ни фантазми.  

Тъй придирчиви сме към нищото, а в нещото се отклоняваме.
И само в пламъка огнищен през любовта се припознаваме.
Огалваме се в нежни длани, орисани да се мечтаем.
И свободата ни призвана вали навътре през омаята.

Да, такива сме!

Благодаря!
Дано си се припознал във 2-я, а не в 1-я куплет. ;)))

Философствам си. :)))
Благодаря!