Понасяте ли истината, хора?
Дивите ли се с простите неща?
Усещате ли с времето умора?
Разлиствате ли книга на смъртта?

С мечтите си в едно да не погинем.
С ума да правим малки чудеса.
Сърцата ни в любов и до амина
да раждат все велика красота. 

Понася ли ви истината, хора?
Гнезди ли с воля в честните души?
Без нея, знайте, няма ни отколе.
Без истина животът ви руши.

Катарзисната истина изчиства
в душа и тяло мръсния олтар.
Молете се и Бог да дава смисъл
на вашия космичен нов буквар.

И аз бих го написал почти така... :)

Благодаря! :)))
Наслаждаването на това съвършенство да носиш истината, се дава на малцина избрали да обичат истините космически и да ги раздават на другите облечени в слово.

Песен и прицел
Дела Раи

Боже, който в душите твориш
и сърцето е твоя икона,
погледни към земята и виж
през словата как стихове ронят
непознатите твои сълзи,
от които преливат безгрижно
светове от любов и мечти,
всяка обич, която провижда
колко важен е краткият път
днес посочен от твойте зеници
пречертали от честност стихът,
в който всички сме песен и прицел.

Ехе, какъв буквар, енциклопедия вече трябва да се пише.

Само енциклопедисти могат да пишат Космически буквари. :)))