От облачната шатра на привидното,
по-стара от човешката ни памет, 
измолва любовта за мен  най-свидното, 
родено през сърцето ти от пламък. 

В безмилостно прозрачните затишия
провиждам твоя поглед кехлибарен. 
И знам, че в любовта ти нежно дишам, 
през стихове, в живота си олтарен. 

Понесли огън в сляпата ни свидност
земя и слънце сменят си местата. 
Обичаме се с тази очевидност, 
в която любовта е най-крилата. 

Забележително е чувството, което
превръща днес мъжете ми в поети.
Любов, в която толкова красиво
обичаш от сърце, е вечно жива.