"Мелодия на индианска флейта гризеше самотата."
                                           Ромен Гари, "Сияние на жена" 

От точка на невъзвратимост
бе разпиляна самотата.
Прегърнати от всичко зримо
пак завъртяхме си земята. 

Обичах с всяка своя утрин, 
гласът ти кадифен да пее. 
И моите вълшебни сутри
да те накарат да се смееш. 

От истинска любов за двама, 
ти ми създаде свят чудесен. 
Животът беше смях и драма, 
създаден, за да не е лесен.