Той се изразяваше кратко и зашеметяващо. Тя бе царица на словото
Той харесваше лъскави и греховни жени. Тя бе духовен аристократ с бляскава външност.
Той я видя. Влезе в полезрението ѝ с чувство за хумор. Тя го видя малко преди да се разминат. Влезе в чувствата му като лятна буря. Той знаеше, че няма друга като нея. Виждаше потенциала и искрено се възхищаваше. Тя искаше да го отмие от устните си, но не успяваше. Устремът им бе като акт на празнично подаряване. 
Той имаше много лица. В нея живееха дузина жени. Сливането беше неизбежно и обречено.
Стилът му на изразяване беше като на Филип Марлоу - детективът чаровник. Дори когато мълчеше тя го чуваше: "Замаян съм като дервиш... неуверен като синигер... И големият мъж замърка като четири тигъра. Зеленооки. А уж не тичаше след всеки чифт хубави крака. Героят на Реймънд Чандлър винаги ми е бил любим."  Той е 38-годишен, високе е1.80, обича поезията, шаха, класическата музика и пуши лула, а етичния му кодекс е по-твърд от погледа на проститутка, на която са предложили романтична любов." Негова е мисълта: Аз съм това, в което вярвам. 
Той и Тя се загубиха в синята мъгла, осъдени на сладост. Зарядът на душите им се сля и лумна огън. Достойно за оплакване примирение ги държеше в доживотно покорство на житейските обстоятелства. Разстоянието беше само едно от тях.
В самозабравата на хубавите дни тя му посвети книга. Върна му вдъхновението. 
Той пишеше за нея бели разкази и сладки поезии - романтичен и нежен.
Тя обитаваше възвишените си селения. Той бе сполетян от неблагополучие.
Тя виждаше немият смях на съдбата, която разораваше лехите на въображението ѝ, сеейки думи-цветя в стихове. 

Яде ми се бисквитена мелба.

Далече съм, но като идвам ще звъна. :)))
Поздрави на Цецун. И цун-цунки по муцунката.

Каквото и да кажеш - остава.
Каквото и да изтриеш - оставя енергийния си отпечатък.
Каквото и да запомниш - не е твое.
Каквото и да напишеш - не ти принадлежи.
Каквото е твое - живее в сърцето ти.