Беше лятно време за разкош и морски пътешествия. Щях да сбъдвам мечта и се качих най-безразсъдно в претъпкания с платежно способни туристи, кораб. Отплавахме към неочакваната бездна на нашата преходност.
На борда цареше шумотевица, емоционални възторзи от красивите гледки, невидими от брега, оскъдни маркови облекла с разголена плът и добро настроение. Първата спирка беше край величествен мафиотски имот, представляващ не голяма къща, а малък дворец, до който се е стигало само по вода. Отдавна изоставена от собствениците си, сградата се рушеше, а в залива царуваше едно неспокойно чувство за хумор, говорещо за хиляди чифтосвания, повтарящи се движения, очакване на неприиждаща радост от животинското в съприкосновенията на телата, облекчение и мимолетно изстрелване в небесата, угасващо в самото си прииждане.
Корабът хвърли котва. Десетки тела скочиха зад борда, други се отдадоха на риболов, дайвинг и балансиране върху падъл борд. Напомниха ми "Рим на аристократите". 
И тогава я видях. Слезе от 12-сантиметровите си токчета, извади червило от джоба на танкинито си, бързо очерта хиалороновите подутини под носа, които някога са били устни, огледа се и като не видя Емо, се метна във водата. Плуваше добре и очевидно бързаше. Потърсих Емо с поглед. Нямаше го. Върнах се на Виктория и... мамма миа!...тъкмо обкрачваше падъл борда на бъдещия си кум, когото още не познаваше.
- Капетаниос, имаш ли бинокъл? - погледнах нагоре и видях, че и капитана гледа в тази посока. Даде бинокъла с нежелание. Погледнах... Банските на кума бяха леко смъкнати, главата на Виктория бе на нивото на кръста му, а падъл борда се клатушкаше ритмично. После жената заплува обратно към кораба.  
Тъкмо се борех с позивите за повръщане и Емо връхлетя с микрофон в ръка, крещейки на няколко езика:
- Хорааа, ще се женя. Къде е избраницата? О-оо, Виктория, много си мокра. 
- Преобличам се и идвам веднага. - повдигна ужасяващите си микроблейдинг вежди "избраницата", вирна силиконов бюст и тръгна към съблекалнята. Бррр... поредната Степфордска съпруга. 
Бурни аплодисменти разтърсиха палубата. Емо сияещ я придружи, а Томи (кума) ми прошепна сащисан:
-Тази е мръсница. Така ми налетя, че още ми треперят краката. И е на Емо бъдещата?
- Бившата, Томи, бившата. Емо ни е приятел. В теб ли е пръстена? Дай го. 
Томи отиде при дрехите, бръкна в джоба на ризата и донесе кадифената кутийка. Капитанът ни наблюдаваше. 
- Искате ли помощ? - попита. 
Подадох му пръстена. Той го засили сто анихто пелагос (в открито море) и усмивката ми стана паралел. Май всички бяха изненадани в този ден, на това корабче. 
Емо беше спасен. Капитанът - доволен. Томи -  без вина виновен. А аз повече не сбъдвам чужди мечти. Само моите. 
Всички получихме Уроците си. И ги научихме.