Стоим си с гръб, но твърде близо.
А истинските ни обятия
припомнят скъсаните ризи
на всички стихнали понятия.

Кое е ценно и си струва
за поетичната ни мисъл?
И хайде да не се преструваме,
защото ценността орисва.

Стоиме с гръб, но твърде близки.
Успяхме да се разпознаем.
Когато смесим чувства бистри
разбираме, че се мечтаем.

Като студент четох един апокрифен разказ за любовно сношение между моняхиня и куче. Защо не и с лъв.

Благодаря, че сподели, слънчо!
Като се прибера ще дойда да пояздя с вас. :)))

Всеки с асоциациите си!
Но лъвът може да те изяде за закуска.
Тук идеше реч за далечната близост. Или за близката далечност.

Близка далечност

Схоластиците някога пееха вхором
за интенции в Бога вменени с канони
и през времето втурнали порив да спорят
се преслучиха в много житейски закони.

После крайният изход вмени своя поглед,
че животите значат когато сме двама.
И от облаци спрели в небесния погреб
се взривяваха устни дъждовни от пламък.

Оптимистите знаеха вкупом за тайна
от мастилени нощи, вградени в икона.
И с упойваща своя прабездна сияйност
прерисуваха този свят с нови закони.

Днес е време за Табула раза в душите,
от което се учим да бъдем правечни.
И когато сгъстим до незнайност мечтите
преузнаваме своята близка далечност.

Сън-чо, нали помниш картината, която купих от Вал? Знаеш ли какво пишеше на гърба `и? :)))

"Има ли Бог и къде е Тя?"