Автор: Цветан Иванов 

С Дела Раи се познаваме от пролетта на 2007 година, когато излезе книгата ми Тетралектика на природата. Станах блогер begeton426 в Блог бг, където започнах да публикувам обяснения и доказателства за Тетралектичността на света. Запознах се с творческия потенциал на блога и така попаднах на поезията на Дела Раи. Първото впечатление беше богатството на всестранни знания, които тя притежаваше и влагаше в своята поезия. Това и даваше възможност за направа на философски синтетични поетични обобщения с голяма чувствена фантазия. Това е една от главните предпоставки Дела да развие многостранно поетичната си чувственост за любовта между мъжът и жената с постигане възвишени емоционални върхове. Дела Рай не само ги постига, но с богатството на въображението си тя създава много нови символи, термини и понятия като думи, което е амплоа на всички големи поети. Едно такова изискване за чувствена всеобхватност на любовната поезия е отражение на постоянно разширяващо се научно познание за света през 21 век, което тя прилага за създаване на всеобхватността на поетичната си чувственост наситена с богатството на философски изводи. Почти не пропускам нито един публикуван стих на Дела Раи, в Блог бг и Фейсбук, без да имам кратки размишления върху него. Притежавам и 5 поетични нейни книги и 1 с разкази, излезли от печат в периода от 2004 г. до 2022 г. Това са: „Тихи вълшебства” – 2004 г., „Лъчист копнеж” – 2006 г.,”Отвъд смисъла” , разкази – 2007 г.,” Небесни ветрове” – 2008 г.,”Мелница на звезди” – 2020 г. и „Разкръстница на ветровете” – 2022 г. Това е емоционално поетично богатство, в което всеки може да намери своя чувствен образ. Само заглавията на стиховете са около 1000 в тези шест книги, а Дела Раи има още десетки издадени книги с отлична поезия. 



В нашият християнски свят семейството е моногамно, което е възможност между мъжът и жената да възникне свободно чувствено привличане чрез взаимна обич и семейно обвързване в единството на любовта.
Единството на Любовта като свободен избор е самоограничение заради диктатурата на любовта. Затова европейската любовна поезия е най-истинска, а поезията на Дела Раи е напоена с обич и потопена в моногамна любов между противоположните полови партньори.
Полигамията е лишена от свободна изява на чувствена обич и любов, но няма човек на тая земя да не е поискал в мислите си повече жени или повече мъже за любов. Природните закони също предпочитат полигамията заради по-добрата генетика на поколенията. Така че моногамията както и полигамията не могат да бъдат абсолютни в чист вид както и всички противоположности, което Тетралектиката обяснява. Поетичният феномен Дела Раи успява дори да победи природните закони, защото обичта и любовта към един мъж е емоционално абсолютизирана като го е надарила с всестранните положителни качества на многомъжието, което изисква абсолютизирани висши положителни качества и от жената. По този начин в края на краищата Дела Раи постига феномена на толкова мечтаната от всички Вечна любов.
Да пожелая на Дела Раи бъдещ поетичен успех, защото до вечната Любов пътят е дълъг, но духовната еволюция по него си струва всяка тетралектична крачка към Любовта, Природата и Познанието. 

Вчера получих този впечатляващ текст от невероятният учен, философ, химик и енциклопедист Цветан Иванов - една от най-интелигентните личности в Блог.бг и реших да го публикувам в блога си днес, за да го имам като светъл спомен.
За мен е чест! Респект, Учителю! И поклон пред цялата ти могИя в живота.

Към Цветан Иванов:
Помня, че когато четох антиутопията "Денят на трифидите" и прозрях, че хората са "дългосрочна инвестиция", прочетох една твоя статия, в която казваше, че трябва още днес да избегнем тази опасност и да облечем необходимостта в знания, хуманизъм и съзнание. И видях, че всичко започва, свършва и тръгва от Природата - Божествената и собствената ни.
Тогава смятах света за недуален, а през теб го опознах като тетрадуален. И тогава разбрах, че знанието ти се родее с това на любимия ми философ и енциклопедист Кен Уилбър, защото Светът може да бъде изразен по много начин и чрез много надарени хора. Творчеството и в частност поезията, винаги е било флагман на тази изразност на Всичкостта.

Тетралектиката в Поезията е свещената хармония когато "Любовта ме живее"; тя е абсолютната празнота, в която има всичко; тя е разумната идеалност на всичките ни начала и цялочасти; тя е безкрайността преизпълнена от мига; тя е онази "мисъл" на Духа, в която откриваш, че си Всичко.

Аха, ама тетра(четири)лектичната любов не е ли полигамия?

Тетралектиката е всеобщ симетричин закон на съществуването и развитието. И е системно познание. Дори за Любовта. Жената няма нужда от 4-ма мъже, защото тя е 4 жени едновременно. :)))
Ще ти дам за пример един прекрасен стих на Шандор Петьофи:

Любов и Свобода

Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.

"Пряката и най-голяма полза, е че ще се стигне до единен и правилен мироглед за света, което ще го издигне до по високо съзнание, след което човечеството ще започне да управлява първо собствената си еволюция, а след това ще започне да управлява света около себе си, но не само разумно, а умно. Другата пряка полза е всестранна, което означава във всички области на познанието. Например във физиката ще се изясни същността на гравитацията, същността на ядрените сили, същността на електромагнитните сили, структурата на протона и неутрона и на всички елементарни частици и античастици, което ще му даде огромни енергийни сили и ако не се хуманизира ще се унищожи, а хуманизирането ще му позволи да продължи напред. Всичко гореказано ще позволи на човечеството да прогнозира своето бъдеще."

С Цветан сме философски близки, бих казал. И сме си любими блогъри. Той ме посъветва да си поставям заглавия на постингите, преди не го правех. Не знам защо.
Само че аз във философските си занимания съм стигнал само до диалектиката.
А стихчето на Петьофи го знам отдавна, не помня къде съм го прочел.
Благодаря ти, че ми го припомни!
Защото сега, когато "любовта" на другите не ме вълнува, съм наистина свободен да си изказвам свободно мнението.

Тетралектиката е продължение на диалектиката, която е вярна за съществуването на дуалните противоположности, но невъзможност за съществуването на дуален свят. При това неразработена си остава на ниво Хегел, Маркс, Енгелс и нямаше възможност да се утвърди като Всеобхващащ закон за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Защото извън нея останаха много не обяснени неща. Тетралектиката се оказа прекалено сложен Свеобхващащ закон изграден от много фундаментални не разкрити закони. Върху основата на свят изграден от противоположности, включващ диалектиката, основните видове симетрия, отражението, системното познание, периодичността с периодичните и циклични закони, видовете противоположности и двете основни Тетралектични системи: равновесна и неравновесна. Поради това с най-просто определение: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят.

Тетралектиката е продължение на диалектиката, която е вярна за съществуването на дуалните противоположности, но невъзможност за съществуването на дуален свят. При това неразработена си остава на ниво Хегел, Маркс, Енгелс и нямаше възможност да се утвърди като Всеобхващащ закон за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Защото извън нея останаха много не обяснени неща. Тетралектиката се оказа прекалено сложен Свеобхващащ закон изграден от много фундаментални не разкрити закони. Върху основата на свят изграден от противоположности, включващ диалектиката, основните видове симетрия, отражението, системното познание, периодичността с периодичните и циклични закони, видовете противоположности и двете основни Тетралектични системи: равновесна и неравновесна. Поради това с най-просто определение: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят.

Имаме явно с Цветан Иванов някаква телепатична връзка, след като преди 2 дни се разглаголих на тема полигамия. Но, нещо ми се изплъзват полигамни мотиви в стиховете на Дела. Защото преситените от секс и плътска любов "алфа" индивиди не търсят лиричен заместител на това, в което доволно плуват. Правят го предимно горките "бета" и от двата пола, като заместител на това, което крещящо им липсва. Но, чисто интелектуално и емоционално удоволствие за всички нас е да се потопим в нейното като че ли безкрайното богато словесно описание на нюансите на любовния екстаз.

Да, Джани, откакто спря да четеш любовно-философската ми поезия и се отдаде на политикански статии, много неща ти се губят. ;))) Моногамията е свещена! Не си чел стиха в заглавието, личи си.

Разбирам чудесно Рдостта от Свободата! :)))

Така е. Благодаря ти! Ти си един от размислящите ни хора в този блог. И казаните от теб верни думи, докосват равновесната ни тетралектична система.