Той посегна към мен, а ръцете му светеха
в златен прах от полепнали нежни магии.
В любовта му дерзаех, но само потрепнах.
Под пръстите негови чувствах стихията. 

Не след дълго предаде ме. Някак го знаех.
Той е мъж на компромиса. Липсва му истина.
И си тръгнах. Той гонеше. Аз пък нехаех.
Беше в чудната младост с любов неизбистрена. 

Дълго тича след мен, а ръцете му светеха
в златен прах, придобит от най-скъпата руда.
Да ме купи поиска. А светът го клеветеше,
че за златния прах е убил пеперуда.

Дълго тича след мен, а ръцете му светеха
в златен прах, придобит от най-скъпата руда.
Да ме купи поиска. А светът го клеветеше,
че за златния прах е убил пеперуда.

А и ПреЖивяно.
Както обичах да казвам, наблюдавайки... някога... Нещата: Ако откъснеш цвете - разлюляваш звезда.

Храм

Тук някога било е храм,
а после хан крайпътен.
А после пътят запустял
на смок се е превърнал.
Кръчмарю, дай ми чаша дъжд
и късче от луната.
Богат съм днес - ще ти платя
със есенния вятър.

Иван Методиев