С-Мир-Е-Ние-То е една голяма, лична, дълбока всепостигнатост на духовните ни еволюции в рамките на една житейска дързост, която ни кара да се чувстваме живи и блажени в геометрията на простичките неща. 
В прозаичният ми блог  имаше много есета, които скоро ще си имат книга, но най-интересното бяха коментарите под тях.
И днес отдавам почит на хората, които докоснаха душата ми в този блог, хармонирайки с чувствата, мислите и думите ми, изграждайки изкуство и смисъл, като публикувам техни посвещения за мен, накарали ме да позная красотата, хармонията, любовта всяческа, вдъхновената Божественост в думите и С-Мир-Е-Ние-То:


БЯГ ДО БРЯГ

Цветан Бошев - Ламята                                         

Камбанки ти влача на гръб от потънали шхуни,
да кича смеха ти, люлеещ се в нашата лодка;
под ръждиви скрипци, изшкуркани от пълнолуние,
с водолазен звънец да си направим разходка. 

Тези акули, мержелеещи се около телата ни,
нека не бързат с фаталната тяхна захапка,
та на островен бряг да ти спретна сенчеста хата
и огледалце да ти излъскам от дъждовна капка.
 

ТАКАВА СИ МИ...   
Цветан Бошев - Ламята  

Кожата ти под Луната свети 
с невидима благоуханна пот – 
от теб към мен потаен код.   
Лъчение си. Другите са силуети.     
Лъчи прибавени, лъчи отнети 
от всевластния деспот 
на нощния ни небосвод –   
един за грубияни и поети,   
за богаташи и бедняци клети, 
за гения, за всеки идиот,   
за бурена, за прелестното цвете, 
за люлка и за ешафод.   
Лъчи прибавени, лъчи отнети…   
Лъчение си. Другите са силуети.  

Когато написа своята-моя "Любвоежбина", аз написах на гърба на книгата му... представянето:

Цветан Бошев–Ламята или... Отпленяването невъзможно!

Да го четеш е настръхване и Ву Вей разходка из вътрешните ни друми. Приемането на орисващия му метаезик в страниците на Духа уголемява собствените ни ментални зидарлъци.
Иронимос с безгрижно лумнала виталност, чуден софистки зикър, ананда и духовно пиршество от любовни елексири и манни небесни.
Стон в тишината на онази сърдечна катедрала, окънтяна до сводовете на вечността с любов.
Да поискаш да го опознаеш наприличва на бъркане с къса пръчка в осарник.
Заклинател в параметрията на простичките неща.
Мъж понесъл жената на миглите си.
Чудак, лумващ битийностите в поетични фойерверки.
Любвоежбината му е взаимност на екстаза с любимата жена и ни зарежда с непреходно чувствопознание.
Той е от малкото поети, способни да въздигнат пирамидите на чувствата ни до небепрободност и да ги сринат до сълзи.

  Отвъд очите на дуалността
Иван Владимирав - Нав

Отвъд очите на дуалността има едно дете и едно хвърчило. Там, на зеления хълм, където вятърът ги слива, детето полита, а хвърчилото се смее с гласа му.    . . Има една пчела и едно цвете. Когато пчелата се гмурне в недрата му, светът й се изпълва с аромата му и не съществува друг свят, освен възторгa от тази уханна замаяност, която кара пчелата да мисли в медени пити. А цветето пътува през света с радостта на пчелата, с меда на радостта й, с филията с мед на детето с хвърчилото и с полета на усмивката му.   . . Има едно момче и едно момиче, които могат да се видят без поглед, да се докоснат без допир. Погледнат се в очите и виждат света. Погледнат света и се гледат в очите. А докоснат ли се, светът е дете-пчела-цвете-хвърчило-докосване. Cветът е това докосване.


Отвъд дуалността
Дела Раи

Отвъд очите на дуалността,
там в горската ми същност – самодивната,
пчела съм, медна пита в радостта,
възторг, екстаз и Божието сливане. 

Отвъд копнежа син на земността,
дъждец съм от танцуващи безбрежности,
покръстен миг и нечия мечта,
най-влюбените, скитащи се нежности. 

Отвъд онази мисъл за любов,
там в истинската същност на душата ми
съм огън, стон, политане и зов,
в които Бог рисува необята си.

"Традиционно смирението...се възприема като кротост, незлобивост, липса на гняв и агресия. Всичко това обаче е следствие от един по-дълбок смисъл на тази настроеност. Всъщност с-мир-ението се явява съ-гласие, едно ,,велико ,,Да!"" на света, видно от самото му название. Иначе казано, при смирението моят вътрешен свят и светът, вън от мен, си стискат ръцете. В този ред на мисли, съотнесено с любовта, смирението е по-висше щастие, доколкото последната, бидейки ек-статична по своята същност, невинаги е в съгласие със света.
Всичко това важи, разбира се, при положение, че възприемаме щастието като удовлетворение на ненаситната ни иначе Воля."

Велико е взаимното вдъхновение!
Да усещаш, че някой е в твоя ритъм, на твоето небе и чувства с твоите чувства е най-омайното усещане за съпричастност и радост от взаимния полет на душите в лекотата на сбъднатите им вдъхновения.

СМИРЕНИЕ
Дела Раи

Когато черно слънце ме затули
и хоризонтът си отхапе от посоките,
когато с пустотата съм забулена,
а погледът рисува цветнооко,
когато съм печупила агонии
с прекрехкото стъбло на лунно цвете,
когато през живота си догонвам,
не теб, а вярата в поета,
тогава ще ме срещат петолиния,
изваяли косите ми с наслада,
тогава ще съм огнената линия,
която ще гори у теб – на кладата.
И вятър ще гризе дъга в подмолите
на времето пречупило си кръста,
защото любовта ми е измолена
от ноктите съдбовни за насъщния.
Тогава ще си мой за вековечности.
Дъхът ти ще изгаря с всеки вопъл.
А моята безпаметност - човечната,
ще се смири до изворния ропот.

ианк ,ламята е..типичен БГ Уникат ) Мирф на Духа му!

/ /Лъчение си. Другите са силуети.

Ламята е отлетял за златната ябълка
Дела Раи

Фурия по залез завихря циклони,
а старите гърци припяват на глас.
Небето безоблачна Божа икона
отваря прегръдки в среднощен захлас.

И литна ламята ми в тези прегръдки.
Взе златната ябълка вътре от мен.
Усмихна се в облак, отпи малка глътка,
целунал ми лакътя в свивката-дзен.

Погали ме с думи преди да разсъмне.
Остана в далечната южна земя.
Говори ми дълго, обича ме стръмно…
А после сърцето му светна… и спря.

.....


Жажда
Дела Раи

Прежадняла, задъхана, горда ламя,
претворила в очите си всичката хубост
на едната митично-велика жена
и на виното тъмната шупнала лудост.

От къде ли се взе непревзет от света?
И поръси живота с учудваща ведрост.
Прометеев си някак и светъл в мига,
в който пак те създава Всевишната щедрост.

Имаш вид на прастара крайпътна чешма
и с томителна жажда те пия на глътки.
Аз съм твоята горска добра тишина.
Ти си слънчево зайче от края на пътя.

Отшумелите птици ще ваят на юг,
пак в брадата ти, пролет попила в миража.
Ти ще палиш лула и на прага неук,
ще ни учиш как обич се прави от жажда.

КЛАДЕНЧЕ В МОРЕТО
Цветан Бошев - Ламята

Изглежда някак по-кармично,
от всички досегашни,
твоето присъствие.
Не се преуморявай да си тук!
Не се плаши да си си същата!
Позволи ми пак да изумея,
че произхожда нещо уникално,
над биохимията, над инстинкта:
следа в издраскания въздух
от нокти на несмела птица,
мълния, от скреж обгърната,
катурната луна в тревата,
кладенче в морето, само наше…
...

"Всичко е толкова просто:
физика,
химия
и любов!"

И аз така. ;)))

И МЕ ИМА НА СВЕТА

Родих се с отговорност да се боря
с живота тежък, с фалша, с горестта.
Родих се с намерение да споря
с лъжеца, с лицемера, с пошлостта.

Родих се с убеждение да пазя
красивото край мен, човечността.
Родих се да обичам – не да мразя!
Родих се и ме има на света!

"Всичко е толкова просто:
физика,
химия
и любов!"

сМИРеНИЕ :)

Я смиряюсь...

Благодаря! Точен като индианска стрела в безкрайна степ. :)))

Имайки тези опитности, знаем. ;)))

Да, смирението е най-краткия път към духовната еволюция.
То ни избликва Хармонията и Любовта, за да творим, а Сътвореното е романтичният Йероглиф на Вечноста.

Благодаря, че благославяш!

"Днес, щом в гората се зареяш, пробола облаците снежни,
дори и жълтите иглички борови, нападали отдавна,
подир стъпките ти стръхнат, към слънцето отаралежени,
защото, освен тръпна, по лъчение си само нему равна.
Невидимите катерички снеговити вихрулчици
ще сеят върху миглите ти топли,
търкулящи се на капчици пречисти в очите ти –
и на поточета накъсани, в плач ще се излеят,
по устните ти грейнали - да се сушат до бисерни мъниста."

а се залутах в дебрите на прекрасни стихове- бисери.
Бъди милостива!

Хаха, благодаря, Кате!

Още едно и ставам милостива:

ЕКЗЮПЕРИШКО
Цветан Бошев - Ламята

Пустинният залез поляга на кървав лакът,
колкото в частност да ми догледа сеира,
ветровете по пясъчни релси безшумно тракат,
аморфни до ужас и без семафор за спира.

Тогава лисичка внезапна с опашка замита
корясалите ми рани, с езиче ги заличава,
в замяна - да опитомя дивото на очите й;
с ‘ухапи сладки, солната ми душа гощава.

И метнал шалче, прогизнало от звездоносност,
от едното до другото рамо, на фльонга красива,
на всички планети с питомността й да ми е сносно
и да съм принц без титул, сред титулованите такива.

Аз пък направих 10 години през ноември м.г. Радвам се, че от старите блогъри са останали такива. Приятно е да се четат проникновени стихотворения и мисли. Пожелавам ти още много!

Сърдечно благодаря!
Сомбреро долу! :)))

Благодаря ти!
Жалко, че фейса погълна повечето качествени хора от тук. Гледам, че и там общуват помежду си старите блъгъри. А тук липсват.
Да ти е царствено на душата с хубавите поезии! :)))