Неделята прилича на повеля.
Почива Бог, а всичко се възражда.
Една любов на топлата постеля
протяга слънце в моите миражи. 

Луната избелява и обратно
започва всяко нещо отначало.
Нощта се ражда в мъничко проклятие,
което ще ни следва до премала. 

Денят е слънчев! И е за обичане.
Пораснах, омъдрях и се изгубих
в небето на отлитащите птици,
с неделята, в която в теб се влюбих. 

1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.

Така е!

Хехе, ти чу "инсомния" преди... два стиха и се разпя. ;)))

Ама, Кириле, честно да ти кажа, отидох да чуя тази песен и пак установих, че не харесвам ФСБ. Даже и името им. :)))

е като птичата "Лети!"

Крас, това какво е? - за втори път ми го пращаш?

На мен ми е вътрешна вграденост.
А ти ме подсети с твоята мисъл за едно хайку на Иван Методиев:
Не казвай на врабеца,
че лети.
Ще падне."
Обичането е подсъзнателен акт на Аз-ът и слава на Бога, за който го има. :)))