Част 2

16. Научих се винаги да давам най-доброто от Себе си.

17. Научих, че не трябва да страдаш, че нещо е свършило, а да се радваш, че се е случило.

18. Знам, че ако имаш Любов – имаш всичко. Ако ли нямаш е все едно какво друго имаш.

19. Научих се да не правя предположения.

20. Разбрах, че само хората с ценностна система и висша етика, са достойни за Приятели.

21. Знам, че често вдъхновението е на ръба между будното състояние и съновидението, но винаги е плод на одухотворен блестящ ум.

22. Знам, че линията между творец и творба изтънява до пълно сливане и всепроникване на взаимностите им, които се преливат в багри, думи или звуци. Творецът сътворява преживяното. Както често обичам да си припомням: Животът като форма е Поезия, но като функция – проза.

23. Разбрах, че към изкуството трябва да посягат само осенените свише, чийто талант е вид молитва към съвършенството на природата и създателят й.

24. Научих, че всичко в Природата, бидейки вдъхновено от Любовта на Създателя, притежава с достойнство своята дуалистична същност докато не се превърне в каузалното си Единство.

25. Научих, че при раздяла, никой никого не изоставя, просто единият е по-напред и продължава по Пътя си.

26. България не е държава, а свещена земя, в която се ражда новото. Тук се прераждат душите на умрелите, чисти се кармата и затова животът е труден, но пък и тук се ражда новото. 

27. Всеки сам чисти Авгиевите си обори и никой за нищо не му е виновен. Всеки сам прави съдбата си.

28. Смисленият живот е да благотвориш на душите на другите и на своята.

29.  Паметта е посоката към бъдещето. Миналото е основание за национална гордост. България е вдъхновяваща татковина с прекрасен народ! Ние имаме 70 000 народни песни - дар и лек за душите български, а и за целия свят.

30. Бог е в мен. Бог е над мен. Аз съм Бог. И отговарям за Това.

ДА ПРЕБЪДВА В ТЕБ И ДА ТИ ПОМАГА В
ДОБРИТЕ ТИ ДЕЛА !

Господи, простри десницата си и Благослови ме!

Дай ми Любов вечна, Смирение тихо, Благочестие пълно,Сбъднати Истини, Чистота свята и Твоята светла Правда. Вземи от мен всяка капка сквернословие, униние и невяра.

Коленопреклонно ти Благодаря за Всичко, с което си ме одарил, Господи – за умението да обичам, за познанието да благопреуспявам, за люботворчеството и силата на моя дух, за светлината на моя ум и за добротата на моето сърце!

Пази ме, благи и всеопрощаващ Господи, за да бъда винаги себе си, за да обичам с цялото си сърце, за да прощавам и да забравям, дори най-тежките неправди срещу ми.

Едно сърце имам, Господи – преизпълни го с Любов! Една душа имам, Господи – пропий я с виделина! Един ум имам, Господи – благослови го с дълбочина! Един дух имам, Господи – дай му образа на Любовта ти, Светлината на Истината ти, Съзвучието на Мъдростта ти, Сиянието на твоята небесна Чистота и Хармонията на твоето Съвършенство!

Амин!

Амин!

Светли и Свети Празници, wonder!
Човек се учи дорде е жив!
Да даде Господ дълги години още пред теб и близките ти! :)

Да даде!
Докато дописвах 3-та част сутринта, неусетно стигнах до 50 научени Урока свише.
Има 3 поговорки, които винаги ме усмихват, защото са космични истини:
1. Човек се учи докато е жив! - изказаната от теб.
2. И най-умният си е малко прост.
3. Нон схоле сет вите дисцимус! - Не за училището - ние учим за Живота!

"19. Научих се да не правя предположения".
Правилно! И аз също.

Вселената си служи с редуцирани числа. Редуцираното 39 става царското 12. Редуцираното 12 дава божествената троица. Мъдростта, изкристализирала до нея е универсална и пътеводна, прегърнала и пазеща мъдростта на всяка житейска година. С нея да плетеш личната си плащеница и да издърпваш нишките и в кълбото на живота си когато пожелаеш, намотавайки пашкула в който ще се сгушиш пак ембрионно-утробно, преди да разпериш най-красивите си ефимерни криле, всъщност истинските твои криле. Избери си от всичките 39 оная троица, в скиптъл преплетена, най-същностно твоя, с теб да е неотменно и винаги, да можеш с един дъх да я призовеш, с една дъга да я рисуваш и в едно сърце да я къташ - онова вселенското твое.

Мамма миа! Еее, много си моята кръвна група! :)))))
Разплитайки нумерологията ми беше 1:1. Усмивката ми стана паралел.
Отдавна не съм се радвала така на... непознат Човек.
Прегръщам Небето ти!

Доста труден Урок е неправенето на предположения. Ако се замислиш... повечето хора го правят почти непрекъснато.
Озаптяването на предположенията дава простор на покоя в нас и на нещата... да им се изпълни времето.