Под звуците на гласни и съгласни,
с мечти-мъглявини, в среднощен час,
когато самотата е угасвала,
връхлитала върху един от нас, 

онази буря, грабнала душата,
разтърсила света на любовта.
А лирата троши вулкан в земята,
Орфеева от радостна сълза.

Тя, болката, кого ли подминава? Голямата болка се дава на силните. Не жаловито да припяват, а победно с моженето си - кой с песен, кой с длето или лък цигулков тъй да я изваят, че сълзата от нея силом изтръгната в дар нежно-мъдро усмихнат и лек за душа страдащата да я превърнат с обич-магия за себе си и човеците. Това е твое призвание и ти го прегръщаш с достойна обреченост.

Еххх, как обичам с любов да ме разчитат, в дума да ме усещат, с радост да ме тълкуват! Прегръщам Небето ти! И виж сега как ме отключваш:
Истинският мъдрец е Любов. Бог е можещото действие в готовите сърца.
Любовта е велика чистота. Да възприемаш дълбоко и правилно чувствайки другите дълбоко и правилно, е пълнота на сърцето, въздигнато от Любов.
И затова казвам, че Поезията е:

Поезията e прекрасно чудо, с което просияват небесата,
една сълза под формата на лудост, пропукваща навътре към душата.

Имам стихове, които обичам да забравям и после да ги чета обективно като чужди.
Твоят любим мой стих е от тях! :)))))