Не харесвам онези поети,
каканижещи своя провал.
Оплаквачките в клети куплети,
предизвикващи нечия жал. 

Не харесвам крадливи „поети”,
безидейни, безкрупулно-зли,
с чужди думи и мисли отнети,
да се кичат през свойте бози. 

Логорейни драскачи и патки,
притреперващи в зов по любим.
С именца умалително-кратки,
да пелтечат без смисъла зрим.

Хайде, спрете се в миг, графомани,
за да блесне Небесна дъга.
И тогава светът рай ще стане
за свещените Божи слова.

 

ПОЕЗИЯТА
Дела Раи

Поезията e прекрасно чудо, с което просияват небесата,
една сълза под формата на лудост, пропукваща навътре към душата.
Импулс внезапен, бликнал светъл извор, една любовна тиха мандолина,
гръмовна и вихруваща сън-изповед, с която пием сетното си вино.

Поезия е чудното начало, с което заклинателят ветрува
в дълбокото на тихата печал, в широкостта на свое мъдро чуване.
Тя винаги вълшебства иреална в очите на вселенската ни рана,
в избликваща емоционалност и в креативност преживяна.

Поезията е медитативна нежност, прихлупила очите на безкрая,
тя болка е, умираща метежно през устните, изпивали омаята.
Поезията е дълбинна сила, разискрена феерия копнежност.
И код, и ключ, и блян, и милост, с която съществуваме досежно.

Поезията е безброен смисъл, отвъд реките кипнали в порои
на идващото в лоното ни втрисане, в което си изгубваме покоя.
Поезия - възторга и екстаза, и тайната в страстта до изнемога
е онзи миг преди Голгота, в който, разпъваме душата си до Бога.

И още:
"Патетиката на крилата е фалшива поезия на етажа на гъсеницата." Екзюпери

Остава ми да се надявам, че не съм от тях в твоите очи :)

Е, ти си знаеш, че не си, защото пишеш с душа. :)))
Скоро цитирах някъде Тимен Тимев:
"Поезията е отвъдна чувствителност и квантова телепатия, проводник на вдъхновението."

морски песни, за такива като теб е, да.
Едно ти признавам - спря да пишеш.
Всички безидейни автори, трябва да се самостопират о`време.

Благодаря! :)))
И на теб!
Да се преливаш от свят в свят е полет от небе в небе, знаейки, че никое небе не е последно.

Ама я изрази и най-малкото истинно, стой, та гледай! Рев и злоба.

Еее, как... нали гледаме сеира на морскипесни.
Но аз го наказвам с доброта.
И в него има частица Бог.

Ревът им е зов за помощ.
И помагаме.
С каквото можем.