Има в мен усещане за вечното.
Няма ги онези въпросителни.
След достигнатия плод не питам
разпознах ли в хищника човечното,
свърши ли реката от тревожности.
Хрупкавият хляб с любов отглежда ни.
Фокусът на истината свежда се
в простичките заповеди Божии.

има и такива, които никога не помъдряват.

Да продължим със сурвакането на Славимир Генчев над теб:

КЛЕТВАТА НА ХВАЛИЕРИ НЕСТАНКОВ

Син съм на класа челична.
С леви ръце и душа
аз ще й служа епично -
даже ще ходя пеша.
Зная на пръсти във Варна
всеки бордей и вертеп,
стихове дялкам с хускварна
и ги изпращам на теб.
Книжица нова ще пусна,
та обяват ли конкурс,
да го спечеля изкусно
въпреки всеки кусур.
Инак защо са ми тия
леви пуети друзья?
Аз към луната не вия
и не проливам сълза,
без да ми плащат от щаба
за извънредния труд.
Че за какво да се хабя
и да се правя на луд?
И за какво да ковладя
с моите криви слова
соросидите гадни,
дето ме дразнят с това.

Прорицавам си аз, ама да видим колко е смислено, когато отсреща има стена. ;)))
Гледах документалния филм. Отврат! Но такава е действителността на някои хора. Не искам да казвам "на повечето хора." Надявам се, че хората или поне човеците ще изплуват от тъмното благо на всезаблудите като масово поразяване.

Е, да. Най-тъжно е с хората Табула раза. Каквото и да напишеш там - остава като със симпатично мастило... неписано, а белите полета на живота при някои хора, поглъщат и мъдростта дори.

..нотова,бе.. майсторски.Чу-дно)

разпознах ли в хищника човечното,
свърши ли реката от тревожности.

Човечност

Този душевен прибой, който разбива миража
и определя ни стойностно, даже когато разкажем
за своята пустота, далечна от всяка нирвана,
за ритъма на скръбта, за незарастваща рана,
всичко разбива за миг. Оставя ни без илюзии.
Падащият в морето вик на живота охлузен
в примката на смъртта, след която сме вечни
връща ни любовта и цялата ни човечност.

/ Зная на пръсти във Варна
всеки бордей и вертеп,
стихове дялкам с хускварна
и ги изпращам на теб.
Книжица нова ще пусна,
та обяват ли конкурс,
да го спечеля изкусно
въпреки всеки кусур.
Инак защо са ми тия
леви пуети друзья?

Славимир е Поет. И то на Светлината. Царство му Небесно!

Тези дни я харесвам!

Лебедова есен

Ще те запомня с всичките си чувства
и с целите си будни сетива.
Какво е незабравата? Изкуство,
което брани своите права.
Рефрени, багри, образи и форми,
чието време вече не върви,
нахлуват във двореца на октомври,
където аз съм верен часови.
Пресичам кехлибарената зала
на нашия щастливо-кратък свят,
залъгвайки се бодро, че раздялата
ще ме направи още по-богат.
Но с крайчеца на мисълта надзъртам,
докрай прочел последната глава,
дали внезапно няма да се върнеш
по стъпките си в буйната трева.
И аз се лутам тук, и губя диря,
и чувам своя собствен апостроф:
какво, че от любов не се умира,
щом можеш да живееш без любов?