Бях ли съдбовна? Ти, моят поет,
беше ли огънят, в който прохождам?
Късно се будя, будувам до пет.
После света с моя смисъл оплождам. 

Плисна дъждът с осъзнат слънчев знак.
Улици бягат с прегръдки от леност.
Влачат косите в небето си пак
облачни мисли от свята рожденост. 

Галнал тополите в приказен звън,
вятърът пак ме покани на среща.
Искаш ли... можеш ли... ти... в този сън
с мен да пребъдеш през мисъл гореща?

morskipesni - сурвакането от Славимир Генчев продължава:

Бойна песен от Хвалиери Нестанков
Славимир Генчев

Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново във блога се вмъкне
Пуета и с гняв протръби:
Вървете, друзья септемврийци!
За всеки загинал герой
карез ще държа на убийците,
дорде се надрискат - без бой.
Аз сам ще ви върна земята,
труда ви с челичен юмрук,
че вие творите благата
със сърпа и с тежкия чук.
Пък аз отстрани ще ви пея
и стих подир стих ще редя,
но сам да работя не смея,
че мразя от малък труда.
Кълна се в смъртта ви, другари,
във всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на съветския строй!
Червеното слънце ще грейне
над всеки бедняшки картоф
и, както преди, ще възпея
билета партиен с любов.

Да, Любовта е най-висшата Доминанта в Космоса и основната движеща Сила на Живота.
Да, всеки пречупва Истината през своя мироглед и ценностна истема.
И 3-то Да - има Абсолютни Истини и те формират устоите ни, фундамента на личния морален кодекс и достигнатото ниво в духовната ни еволюция.