Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка.

Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.

Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване…

Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето…много често завинаги…

Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо.

Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш.
Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано…

Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз – знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия…

Това е ИСТИНСКАТА любов – тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден – остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си.