Когато любовните думи изричам,
полегнала с бели въздишки в тревите,
а после сред огън танцувам, изтичай
и всичко, което поискаш, попитай. 

Когато, набрала небесни къпини,
те храня с ръце и те гледам в очите,
живей с мен и чувството в нощите сини,
а после прегръщай и дълго мълчи ме. 

Тогава ще знаеш, че с обич се срича
такава любов, по-голяма от космос,
че нищо в живота не става логично
и само душите ни срещат се боси. 

Ще знаеш, че Бог нито миг не проклина
онези, които с любов се кръщават,
че никой от нас не е правен от глина,
а в пръските огън духът се създава.

страхотно.

Не съм те забравила, просто компютърът ми беше малко на почистване, та отсъствах.

Благодаря!
И аз отсъствах, но поради хармонични преживелици в красиви дестинации. :)))

Усещане за любов - бяла, къпинено синя и огнена - небесна, космична, духовна - и изначална, и вечна.
Благодарност за това уплътнено в страстта, пречистено от греховност, разголено до душевна босост и облечено в небесна жар любовно видение!
Поздрави, Дела!

Благодаря! :)))))
Каква романтична душа си ти!
Красота в думите винаги е проекция на душата.