Пчелата, това малко раирано ангелче, което опрашва растенията и сътворява мед е изумително създание.
Чифт големи фасетни очи ме гледат с внимание, жуженето се усилва, антенките сетивно ме откриват и помирисват чрез своите сегменти, усещат ме на вкус... може да съм цвете. И в този момент виждам двете кехлибарени топчета, светещи на крехкото телце. Възхитата ми избуява, ухилвам се до ушите и запечатвам мига. Наслаждавайте се на тази природна красота, създаваща панацеите Мед, восък, прополис, пчелно млечице и др.

Върна се този спомен у мен, когато бях съвсем малко дете в Калофер. Толкова съм жилен от пчели, че сега ако ме ужили не ми се и подува, защото имам траен имунитет. Това важи и за осите, които са ме жилели по десетина, но никаква реакция от мен. Това обаче не важи за стършелите, които са нещо съвсем различно и много страшно. Монах от Разбоишкия манастир ужилен по темето се парализира и бе на инвалидна количка месеци докато оздравее.