Екце Хомо! - Вик в старата арка.
Прокураторът водел Христос.
Пак вселенски боляло, без мярка.
И бичуван бил целия космос.

Бичът режел през лютите рани,
посолени от хорския срам.
Пътят Кръстен. Тълпата – тирани.
В самотата Си Бог няма храм!

На Голгота в килии монаси,
днес прославят страдателна шир.
В мен отеква плачът Ти безгласен,
Боже мой, Свят духовен всемир!

Има един римски път в Западните покрайнини покрай р. Височица. Той е много широк, ползва се до днес. Започнали са да го разширяват и асфалтират. Хората там го наричат Виа Долороса.
Светли празници!

Разпети петък е, даже природата плаче!

... Защото е силно чувството.
Светли пасхални дни!

Сещам се за Виа Долороса винаги когато изживявам този стих. Написан е през 2009 г. когато бях там и помня как страдателно-сгъстени са вибрациите и сякаш удрят по каменните дувари като мълнии. Отделих се от хората, с които бях и останах сама между високите зидове на една от станциите, както ги наричат, към Голгота. Отгоре нямаше покрив и почти загубих дъх, зави ми се свят и ясно видях капки кръв по камъните на земята. Тъкмо се готвех да коленича, но общо взето бях окаменяла и видях, че близките ми се връщат за мен и буквално ме изнесоха от това място. От Арменската църква излезе свещеник със стол, сложи го до колоната ударена от мълния и ми посочи да седна, а после ми даде вода и ни покани вътре. Имаше огромен каменен контейнер с вода. Водата ми оправи вибрациите, а той ми разказа, че там гдето съм окаменяла е пролята първата Христова кръв и мястото на първото падане на Исус.

Виа Долороса е Пътят на страданието и болката Христова. Тя е малка улица, свързваща мюсюлманския с християнския квартал в Йерусалим. Станциите към днес са 14, като 5 са вътре в храма Божи гроб, а се започва от църквата "Св. Ана", в която е погребана Богородица. Тази църква е построена върху бившата претория /съдебна зала/ на Пилат Понтийски в замъкът "Антония" и точно там прокураторът извел Христос пред хората и рекъл: Екце Хомо! - Това е Човекът!
Следва портата на "Св. Стефан" където започва бичуването. И после е арката Екце хомо. Дамаските порти са 3-тата станция, а Арменската църква е 4-тата.
По-горе описах изживяването си на 3-тата станция - там е първото падане на Исус под тежестта на кръста. А при Арменската църква Исус среща майка си.
На 5-тата станция Симон Киринейски, заставен от войниците, понася Кръста на Исус.
6-тата станция е тази, на която Вероника попива кървавата пот от челото на Христос и той пак поема кръста.
Следва Съдебната врата и 7-мата станция - това е мястото, на което Христос пада за втори път под тежестта на Кръста.
На всички станции има църкви или параклиси. 8-мата и 9-тата са при Руския манастир - от тук започва Голгота. Пътят бил стръмен и Исус пада за 3-ти път.
до 9-тата станция е и коптската църква.
Останалите станции са вътре в храма Божи гроб.
10-та и 11-та са параклисите за "разделянето на ризите Му" и приковаването на кръста. Религиозното изображение е с 3-4 порона за ръцете и краката, но там ни казаха, че ударите с чук и пироните са били 30-40 на брой. Ужас-ужас!
12-тата е мястото на разпването на Исус на кръста. Тя е вътре в храма /цялата Голгота е застроена с църкви - мисля, че бяха 7 на брой/. 12-тата станция е под светия Престол. Там коленичиш под мраморна маса, за да видиш скалата пропукана от земетресение, което се е случило след разпването на Христос.
13-тата е мястото, на което е положено тялото на Исус и дадено на майка му - тя е близо до входа на храма Божи гроб. И е като каменен саркофаг, върху който хората полагат ръце и осветяват кръстчета, икони, предмети и др.
И 14-тата, последна станция на Виа Долороса /Пътят на Страданието/ е тази в самия гроб Божий.
Имам 30-на есета по тази и свързващи теми.
Тежък път. Път на страданието на Бог.
На 3-тата станция - там където Христос среща майка си /Св. Ана е баба му/ усещането за отчайваща майчина болка е свръхосезаемо за по-чувствителните хора.
Не е добре ползвания и до днес римски път у нас да се нарича по този начин. Така мисля.
Виа Долороса е тежък път пропит с печал и болка.

Имайте светла и свещана Пасха!

По случай Великден пожелавам само чисти мисли, радост в душата и много щастие със семейството и приятелите.