Дела Раи и Ясен Ведрин

Изпръхналата жажда те шепти.
И мислите ми искат да те пият.
Очите ми са извори сами.
От устните ми ветровете вият.

Изрекох те в молитви неведнъж.
Разпалвах те в кандилена тревога.
И онзи пламък на жена и мъж,
въздигах до зениците на Бога.

Запя небето. Той ме опрости.
И тебе като миг-любов дари ми.
Мигът през вечността ме претвори
и прогърмя вселенските си рими.

А римите добавят нежност.

Благодаря, Емелика!