Обличам се аз по последен крясък на модата и всичко ми е вери пери, даже мятам една шикозна яка и тя вери пери и се отнасям на концерт на Никос Вертис. Пристигаме групата в Арена. Сядаме на ВИП-маса в центъра и се отдаваме на сладка приказка преди началния гонг. Изведнъж в бръснещ полет към нас се насочва един чичак с незапалена пура в уста, порядъчно налюлял се и вика: - Давам ви по колкото кажете, ако ми дадете масата.
Гръмва един смях сред нас, а той в шах. Мълчи и гледа свирепо.
Тогава едно детенце идва и го дърпа за ръкава: - Тати, тати... /като чуя татЕ с И на края, рязко си развалям мнението за татито от литературна гледна точка./ - Нашата маса е там. - вика детенцето. Чичака рязко си тръгва без да се извини.
Сяда на съседната маса. 
Час и половина подгряващи певци мъчат сцената, а Никос Вертис още го няма. Но ние не скучаем. Съседа по маса пак идва. Вади метална кутия с 5 пури и държи да ни ги подари, ако си дам яката за жена му. Обяснява ми, точно на мен, че пурите са въртени върху голите гърди на млади кубинки и трябва да приемем. Потропвам с маникюр /и той вери пери/ по масата.  Кавалерите леко се изнервят, а те все алфа мъжкари и вече виждам предстоящото кълбо в мига, в който мъжа ми сваля папионката в цвят вери пери, плесва кутията с пурите и те хвъркват някъде в тъмното и точно тогава... миг преди кълбото, светлината на сцената става вери пери и се появява Никос Вертис, запяващ. Светът изчезва. Почти екстазно аз свалям яката и я подавам щедро, нищо, че е сребърна лисица докарана до вери пери. Следват два часа добро настроение с Никос Вертис - най-добрия гръцки певец в момента. Кеффф! И спомени в цвят вери пери. Цветът на 2022 г. Красив цвят! 

Начи тряя ми кажеш кой ти е дилъра на щастие, щото яко съм назад в тая игра...

Признавам си - аз съм си Алхимик на щастието! ;)))