Днес в душата си нося смирение.
Ти ми спомняш любов и добро.
И от твойто сърце в озарение.
заблестяват лъчи от сребро.

Вчера дързост подпалваше дните ми.
Не приличах на тих водопад.
В океани, пределно наситени,
търсех смисъл, надежда и цвят.

Утре нежност ще нося в сърцето си.
Ще те срещна в щастлива дъга.
Като епос на всичките епоси.
Вечна радост след кратка тъга.

Много съм развълнуван и поради още един факт - вчера се запознах и с Антологията на Ведрин, "Живей ме обич". Може би думата "запознах" е неточна, бих казал, "преживях" тази сихосбирка.
Творбите Ви са пример каква красота и каква сила притежава изкуството. Давам пример с една музикална творба, рожба на изкуството, с която Ви поздавявам - Соната от Тартини, комуто днес музикантите отблелязват 330-я Рожден ден.
https://www.youtube/watch?v=uzCYRYpJ2gw

Прекрасна е надеждата, която си разкрила на бял свят..

Благодаря!

Надежда

Господи, колко е хубаво!
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
И небето безоблачно-влюбено
птичи глас да ти дава да пееш!

С тихи стъпки на утро събудено
да прегърнеш гора или цвете.
И да нямаш пътеки прокудени
от Големия път на сърцето.

С много истини всичко да даваш.
С много вяра в света да се вглеждаш.
Господи, не от кал си ни правил,
а от много частици надежда!

Благодарности!