Призрак в огнището. Димното бягство на сенките.
Имам те, искам те с всяка минута екстремност.
Дъх от косите ми – сребърен вкус на възторзи.
Чуваш ли, мисля те! Стих сред житейската проза.

Прекрасният фрагмент е от картина на Атин.

Вени, коментърът ти е изчезнал след одобряването му.
Благодаря ти за светлите и хубави думи!

сребърен вкус на възторзи :) :) :)

Най-вкусни са възторгът и екстаза, които водят удовлетворението до насладата житейска и всяческа. :)))

И довечера ще си легна помъдрял и сит от богатството, което споделяш със света

Ейй, Ноар, когато станеш Дилайт ще си много богата личност! ;)))

А пък аз те черпя с един мой Дилтай /виж в заглавието/.

А може би е бил към предишния ти постинг - поздрав за отминалия празник.
Тук нещата са други:))) Толкова богати, плътни, раздвижени усещания, но и толкова леки, ефирни, че се страхувам да ги назова с думи - да не ги прогоня:)
Стих на любовна тревожност в морето с житейската проза...
Поздравления, Дела!

Крас, сега пък твоя коментар изчезна.
А беше в рима.
Държа да си го повториш.

Понякога чудото е неназовимо.
Казваме си го само на ум. ;)))