Щом от облак ме погледнеш и поръсиш синевата
с капки обич за последно, ще отключиш онзи вятър,
с който Бог през мен премина и любов пося попътно,
а душите на двамина се прегърнаха най-плътно 

в дъжд от сълзи, в който ние бяхме млади и безумни.
В свойта ласкава стихия възкачихме всички друми.
И животът се разплака, грейнал в наши наративи.
Бяхме двама и се сляхме в приказката най-щастлива.