Клавишите на старото пиано
отдавна кафенеят без лице.
Но днес вратата вкара ветеран.
И той разтърка сънени ръце. 

Прибави Моцарт в своята усмивка.
С ухо докосна стария капак.
Прокашля се и тялото в извивка
приседна и засвири в унес пак. 

И грейна кафенето и проплака.
Пробуди се клавирното сърце.
Сонатите дойдоха и разляха
вълшебни ноти в нощното небе.

Клипът е от един от най-красивите филми евър - The Legend of 1900 (1998)
Ако някой го е пропуснал - горещо го препоръчвам. Това е първия англоезичен филм на италианския режисьор - Джузепе Торнаторе с Тим Рот в главната роля.
Фабулата е прекрасна - бебе изоставено на луксозен пътнически кораб, отраства там до зрелост без да слиза никога на брега. Екипажът го крие в машинното като малък и го отглеждат наричайки го 1900 - годината на раждането му.
Момчето израства като самоук виртуоз, сядайки всяка нощ на рояла в балния салон.
Филмът е носител на множество престижни награди, а рейтингът му в IMDb е 8.1

Мисля че в БГ филма беше под заглавието Пианиста.. Тим Рот заслужава 1000 Оскара.. играе и главната роля в Планетата на Маймуните...
Лекс

Отново хубаво стихо...
Някога се опитвах да свиря на пиано... :)

:)

Ааа, не... "Пианистът" е на Роман Полански и с участието на Ейдриън Броуди /и двамата получиха Оскари/. Това е истинската история на великият пианист - Владислав Шпилман и историята му за ужаса от нацизма, изживян от творците по време на войната /2-рата световна/.

"Легенда за 1900 " или само "1900" е името на този шедьовър на Торнаторе с Тим Рот.

Еее, за нищо! Хубавите неща трябва да се споделят, особено когато са храна за душата. :)))
Ето един шедьовър на Казандзакис, който четох и днес:

"Не питай „Ще победим ли? Или ще бъдем победени?”
Бори се! Обичай отговорността.
Казвай си:
„Аз и само аз имам дълг да спася света.
Ако не се спаси - аз съм виновен."

Благодаря, Марине!
Господ винаги праща на любимите си деца по няколко таланта. Аз свиря на цигулка, пиано, акордеон и хармоника. ;))))))))))))
И рисувам. ;)))
/И не скромнича хич. ;)))/