В река притихнала на моста,
орфействах с леснината мъдра.
Разсъмването беше доста
разголено и без присъда. 

Сънувах сетните си крачки
по пътя с теб. И беше чуден
денят. А розови берачки
танцуваха сред пеперуди. 

И щом отворих клепки будни
видях – сънят ми се повтаря.
В реката бяхме – двама луди,
които в любовта изгарят.

Виждаме и тук за наша потреба лежерното ти хоби да си все във вода, изискания ти език и небрежния култ към любовта. ;0) мечо

Така е! И на сън, и на яве. :)))
Изборът е адекватно-оценностено и съзнателно приемане на определена алтернатива към даден момент в живота ни, без да забравяме, че във всеки житейски момент сме поставени най-малко пред два Избора - да направим или Не, дадено нещо.
Изборът е Етическа категория в интуитивната емпатичност. Той зависи от нуждите ни само когато правим компромис с фундаменталната си етика.

Виждате вий, не само гльодате. ;)))
И къф мечо ти си кучо.

но Духът в него остава същият, защото Той няма възраст. Стихото е младежки приповдигнато, развълнувано.

прекрасно е. Особено последна строфа.

Всичко е Дух! Аз съм си млада и безумна. И съм в Зелен период. А както казвам в един летен стих:

Носи зеленото смях на щурчета,
млада трева и шептяща гора.
Има го в мен вече много столетия.
То е сакралният миг в младостта.

То е животът на вечните корени,
имащи нежни зелени криле.
То е копнежът на раждаща пролет
в малко зелено сърце на цветче.

Една от големите ми радости е, че не съм "жален и жалващ се" поет.
А поетизирам оптимизма, емоционално-красивия ексцес и хармонията в любовта и стиховете ми са ПреЖивени.
Благодаря!

Много топлота и уют!
Прегръдки от мен!

Благодаря, Веси! :)))
Светла и хубава топла душа!