От легендата до вълнението на живото съзерцание и от древността до днес, гордият Пирин, украсява България с невероятната си палитра от уникални чудеса. Бяла, красива и стремително търсеща полет и дълбочина, Пирин е една магична планина, която Природата е изваяла, за да ни сподели величието си. Откъдето и да погледнем Пирин - отвсякъде планината се издига като откровение към небето, към което неволно духът посяга в някакво необяснимо преклонение. Никъде другаде планинският свят няма формите на постоянен празник, който се обръща в някакво невероятно тържество на висините. От най-високия връх на Вихрите до най-чистата сълза на езерото БезБог, една искряща дантела извезана от ангелски ръце във виолетовата омара на южното българско небе се е ширнала и устремила нагоре към безкрая на ранното царство на неземната красота и божествената хармония, сякаш си в чудна приказка, която слива действителността с фантазията.
Пирин е площ 2585 кв. км и се извисява с връх Вихрен на 2914.3 м височина.  Пирин - моята планина! Любим, бял, горд красавец, качващ ме в небесата. 
На Пирин съм посветила много стихове. Ето ги: 



Пирин е на 10 млн. години, хорст с гранитно ядро и съдържа 35 прекрасни циркуси, съдържащи красиви езера с ледников произход. Езерата са 186. В Пирин е най-високо разположеното езеро -  Горното Полежанско на 2710 м, а най-високите върхове там са мраморни. Пирин има повече от 80 върха с надморска височина над 2500 м и е песен в небето.
Най-известното цвете - емблема на планината е еделвайса, а най-известното дърво е Байкушевата мура - тя е на 1200 г. и е с обиколка 7.8 м, 
Национален парк Пирин е най-старият наш парк включен в списъка на ООН за националните паркове и в листата на обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО още през 1962 г. поради своето богато биоразнообразие и висока степен на присъствие на ендемитни видове.
Винаги споделям, че любимото ми място е БезБог , но и Поповото езеро, и върхът наричан Извисена, могъща душа, известен още като Момини двори /2730 м/ или Джангал. Казват, че толкова красив циркус като Поповото езеро /Папаз гьол/, чието име е свързано с легендата за потъналия поп, чиято калимявка изплувала и образувала острова в средата на езерото, няма и в Швейцарските Алпи. 





Всеки пътешественик, който харесва планини с алпийски тип релеф - високи скалисти върхове, дълбоки пропасти с отвесни стени, бистри високопланински езера и бързи реки, Пирин е място, което обезателно трябва да посети. Всеки кът и в Безбожкия район, носи насладата от неоткрити и изненадващи кътове и смайващи гледки. Пирин винаги е била обожествявана планина, но там под връх БезБог сякаш красотата е изсипала всичките си чудеса – величествени пирамидални върхове /карлинги/ и зъбери, дълбоки циркуси с кристални езера, живописни трогови долини с моренни валове, пенливи реки и изпъстрени с редки цветя и пеперуди поляни, огряни от слънце. На едно толкова прекрасно място се качвам да изпея с цяло гърло песента "Пиринка", а ехото я носи надалеч, повтаряйки "Пирика, майко съм пиринка, горда съм, майко, Българка. " 

изходих Пирин с автора на предпоследния пътеводител, преди Николай Даутов
от Парил до Предела
Владимир Попов - гуру на геоморфологията и най-вече карстологията
емоция и спомен - се едно аз съм го писал ;)))

Царят на царете с Кончето. Белият Вихрен - правдата. А и самото име Пир---.

Пирин
Дела Раи

От траките наричана Орбелус,
славянски назоващ се – Перун,
алпийска от скалистата си смелост,
величествена снежност от безумие.

Превали, водопади, речни клетви,
легенди, съвършени върхове,
обширни ледникови гледки,
вълнуващи с безкраи, светове.

Дълбоки циркуси – светлеещ смисъл.
Пирамидалност, гледаща отвъд.
Места, които само Бог орисва
с най-чистата сълза на своя път.

От карлингите, спускащи пътеки –
коси на Ехо в ласка на Перун,
прегръщам те с посоките си леки,
любима планина на моя сън.

Величествена!

Да! Знам. Съгласна съм, че Пирин е символ на Исус Христос. Наистина Белият Вихрен е правдата. И целият Пирин е Божествено откровение устремено нагоре!
За Кончето имам някъде в блога споделености. :)))

Знам си аз, че тази твоя аура ми е позната и сияе по по-особен начин, а то било поради Пирин! ;)))
И публично заявявам, че обичам и уважавам всички хора, чиято професия започва с ГЕО- : геолог, географ, геофизик, геоинженер, геодезист, геоморфолог и т.н.

Двамата най-вдъхновени пропагандатори на Пирин според мен бяха Никола Миронски, който почина около 1975 г. и проф. Телчаров, който почина около 20 години след него. Първият бе познавач на Пирин и фотограф с тогавашната черно/бяла техника. След измръзване на Пирин за да направи утринни снимки през зимата едната му ръка се парализира частично. Той остави Пътеводител за Пирин, кратък, но и една карта, най-добрата от всичките, тип билна. Тя е черно-бяла, като на нея са обозначени всички била на Пирин и рекичките, включително и пресъхващите. Същото важи и за езерата. Дано да я преиздадат.
Телчаров и приятелите му катереха и маркираха със степен на трудност скали в Пирин, виждал съм го на Атмегдан. Той преживя голямо нещастие с дъщеря си, което го съсипа. Идваше често у нас, защото дъщеря му и жена му бяха състудентки по пиано. Аз съм от следващото поколение, обичащо и познаващо Пирина. Познавах и Живко Радучев - Рилски.
Някога Пирин бе различен, с много стада и овчари - юруци, власи, арнаути, каракачани. Не беше проблем за нощуване където човек пожелае. Овчарите, не виждали хора от седмици и повече искаха да си говорят с минаващите покрай тях. Днес по алпийските пасища на Пирин няма нито една овца. Пирин бе пълен и с гедерманци, с някои от тях оставаме приятели до днес.
Това е планината на младостта ми и постънгът, навял няколко спомена у мен, незабравими, малко ме натъжи. Един от тях е от палатката ни при Къркъмските езера, когато дъщеря ни бе на 4 години - значи, през 1979 г.- облечена в жълто, която не искаше да става сутринта...
Поздравления за постинга!