"Не върви пред мен – мога да не успея да те догоня. Не върви след мен – мога да кривна не накъдето трябва. Просто върви до мен и ми бъди приятел."

"Свободен е само този, който може да си позволи да не лъже."

 "Животът твърде бързо се превръща в навик. Искаш да спечелиш пари, за да живееш щастливо. И като резултат всичките ти сили, цветът на живота си отиват, докато изкарваш парите. Щастието е забравено, средството е прието за цел."

някой да не го е гепил ковида и да е в клиника, та е пропуснал да наслагва минуси?
Бабодеди още се държи и лае, значи не е тя.
Поздрави.

затъжих се и за Ясен Ведрин, ама нещо го е хванала липсата, милият, като гледа какви " бисери" има наоколо. Не са всички издръжливи като нас и непоклатими.

За завистникът почивен ден няма. ;)))

Ще се завърне в блога довечера. Иначе се кани от м. Септември. ;)))
Но днес започна във ФБ серия с любими стихотворения Ясен Ведрин, който започва така:

"Отзовавам се на поканата на моята поетична спътница Дела Раи и публикувам първото от десетте ми любими стихотворения, които съм написал през годините!"

ЖИВЕЙ МЕ, ОБИЧ!

Живей ме, обич! Дълго ме живей!
Жадувай ме от бъдещи години.
За някой невъзможен юбилей,
където стават чувствата картини.
И в сребърните нишки паметта
започне всеки спомен да повтаря...
Живей ме в топлината на жарта,
когато сетен въгленът догаря.
Дълбоките ми бръчки не глади.
Реки са те с пресъхнали корита.
Живей ме! Да прелея от води,
дори солта им да остане скрита.
Сезоните на възел завържи.
Не взирай поглед в младост отлетяла.
Макар от дълголетност да тежи -
живей ме, все едно съм катедрала.
Ще минат през душата ти лъчи
и ветрове, внезапно отшумели.
Светът, подобно жълъд ще горчи,
с пропуснатите срещи и раздели.
Но ти, все още нежна, ме живей
и нека съм ти есенна отвара -
за онзи миг, когато Свят Елей
ще запечата изповед и вяра.
И някъде, в звезди на нощен свод,
две сенки вечността ще преоткрие...
Живей ме, обич! Смисълът-Живот
все още шепне, че това сме Ние!

(Търсач на бисери)

МНОГО БЛАГОДАРЯ, МИЛА.