Независим от зимния мраз
е Ноември през тази година.
Вълчи месец, копнеещ за власт
в предстоящата приказна зима.

Студ дори да скове, горестта
не е път нито плач на гората.
От Сатурн ще избягаш сега
с онзи кораб космичен - Земята.

Стихчето е вдъхновено от вчерашния постинг на donchevav.
Благодаря, Вени!

Да е студен ноември, та да може да избистри онова, дето му викат, в него е истината.
Поне до Никулден.
:)))

Еее, онова, в което е ин веритас, ще се избистри ако е подходящо прибрано в дълбок прохладен зимник. ;)))
Ние имаме мавруд тази година, но още пием розе поради слънчевата игривост в клони и листа. Баба казва, че червеното вино се пие щом паднат листата и оголеят клоните, по които се виждат гнездата. ;)))

Аз ти благодаря, Дела - за чудесното стихотворение, появило се първо като коментар към моя постинг, както и за безценния съвет на финала. Приех го буквално: "Земя...Земя... Земята вика Венета!" :))) Излязох навън, в градината, а там - ноемврийско великолепие от слънце, от трепетни багри и звуци. Е, и без работа не мина... Градината, като лозето, не ще молитва...:))) И се роди моят отговор:

Ноемврийско

С анапест – ободряващ, звънлив,
ме прикани навън да изляза.
Имах нужда от порива жив,
че Сатурн ме бе лошо белязал.

Там, в градината – в слънце облян,
ме пресрещна светът ноемврийски.
Уж до болка познат, изживян,
а тъй нов и добър, късметлийски.

Светли вдъхновения и много късмет в чудните ноемврийски дни! Поздрави, Дела!

Много ми хареса! Всичко. Цялото ти преобразяване, цветовете, в които затрептя аурата ти, хубавия стих, настроението, вдъхновението... всичко.
А и както знаем - всичко е свързано с Всичко. :)))

Аз не съм заредил кацата и затова ще кажа : прекрасен месец е този ноември.
Прекрасно видян в стихотворението.

Накъдето и да се озърнеш в гора, поле, море, карлинг в Пирин или езеро в Рила, този Ноември грее в златно. Чуден е! :)))