Дуалистичните разломи
в изгарящата аморалност
множат отвътре ни погрома.
Спасението е сакрално.

Под шапката на стара мъдрост
от въжделенията пием,
узнали, че уюта пъдим,
за да сме знак, за да сме ние.

Обречени сме героично
да умножаваме морала.
И всяка бъдеща статичност
е атестата за провала.

Идеята за състрадалност
превключва истини върховни.
Космичното ни огледало
е катехизисът духовен.

*катехизис – духовни напътствия

ПОДТИК,КЪМ КАТАРЗИС...!!!
И ТИ,БЛАГОДАРЯЯЯ...:)))))))))

В космическото огледало
дали се виждаме изцяло?...

Моля, моля... По-добре да цапардосвам с Пътя, отколкото да те цапардосват по пътя. ;)))

Бездумен катарзис
Дела Раи

Ласото на грешките устремно излита,
хванало човешки всичкото ни питане
в думите излишни, схрускали доброто,
в киселост на вишна, в корена на злото.

Тръгнала по пътя си, гледам в тебе, мамо,
с искреност отвъдна. В казан хвърлен камък
думите ми радват се в своя свят некнижен,
очертали граници, тънки от безгрижие.

Моля се на Бога си, щом в деня самотна
чувствам изнемогата в думите си-котви.
В този миг разпрягам се. После се отключвам.
Топла от жаравите. Вярна като куче.

Огледални светове
Дела Раи
Някои се виждаме в пълния си ръст.
После чупим световете огледални.
Щом съдбата ни размаха гордо пръст
устремът ни прави гениални.

Кривите огледала са вътрешен проблем
на онези твари непотребни,
считащи се за световния мехлем,
деградирали от страсти дребни.