Някой ден хората ще узнаят, че успоредните измерения са успоредни, но различни поколения, живеещи в един свят едновременно и имащи свой различен поглед към житейските си казуси. И тук веднага се сещам, че РАНО ИЛИ КЪСНО С ВСЕКИ СЕ СЛУЧВА ВСИЧКО. 
Бидейки Хомо Луденс често играя на светове с хора, които ми харесват. Такъв чудак и чудник е Матю Макконъхи. И той го потвърди с автобиографичната си книга "Зелени светлини". Винаги съм казвала поет и писател не се става - такъв се раждаш. Когато си многопластова личност можеш всичко. И той е! Невероятен и забавен в изказа си човек, актьор, сценарист, красавец, продуцент, писател, съпруг и баща. Един от актьорите с най-здрав брак, женен по любов и с 3 деца.
Моят син ми подари "Зелени светлини" като част от подаръка си за рождения ми ден. И четох в забързан унес, в бликнал смях, в тънка ирония и тъй ефирно напоена с откровености, че препоръчвам горещо тази книга на хората с усет към велемъдрата спонтанност на емоционалния духовен и духовит човек.
Както  знаем над 60 % от литературата в света е мемоарна и в тази връзка завоалирана като истинност. Всеки представя себе се в най-добрата си светлина, погасявайки тайните и погрешките с неизказаност. Разбира се винаги има изключения и Матю е едно от тях.
Искрен, вълнуващ, емоционален и на места свръхнатуралистичен, той ни мята на лодката си от живеене в независима свобода и там няма нито миг скука, безучастност на читателя или безчувственост на автора. Матю Макконъхи е Чувство развихрило дух, далечно на всякаква имитация, нежна прикритост или малкост. Той е голям, широкоскроен, следващ мечтите си и реално съзрим пилигрим, проповядващ научените по Пътя уроци с цялата естественост на Вселената. 
Всеки в живота би искал да е на правия участък на Пътя си, при Зелените светлини, далеч от съпротивата на жълтите и червените, както той казва, за да постига бързо мечтите си екзактно изказан чрез собствени думи.
Издадена в над 1 млн. екземпляра, книгата на Матю Макконъхи "Зелени светлини" със сигурност е изпълнила предназначението си на Ву Вей разходка с неочаквана награда за читателя с голямо сърце. Бъди емоционален, спонтанен, етичен и следвай Себе си с любов. 


                         

Матю хваща пустинята и написва книгата за 12 дни. Издава я 2 години по-късно като за тези 12 дни са описани 36 години от 51-та му изживени.

Най-сложно от всичко е да изграждаш отношения със самият себе си.

Главното ми правило? Не бъди прекален.

Животът трябва да се изживее просто. Никакви прилагателни и наречия. Само съществителни и глаголи.

Харесва ми как разсъждава. А и като артист го "кльопам". В линка горе, един много любим филм с негово участие.
Готин пост, wonder! (hi)

Еее, много хубави филми има той - почти всичките му. А последните 10 филма, изиграни за 3 години - от 2011 г. до 2014 г. го наредиха сред най-големите филмови звезди на планетата. А блокбъстърите на Робърт Земекис и Кристофър Нолан, драмата по романа на Джон Гришам. А базираният на истински случай "Клубът на купувачите", с който печели "Оскар". Ами върховните му романтични комедии "Сватбеният агент" и "Да разкараш гаджето за 10 дни", или "Призраци на бивши гаджета - велики! :)))

Според мен най-феноменалното е, че навсякъде играе Себе си - по един или друг начин. Снажна осанка, елегантна визия, чаровна усмивка и магьосна харизма.
Помня една царствена мисъл от последния му филм "Джентълмените", с която ти пожелавам хубав ден... в джунглата ;))):
"Единственият начин лъв да оцелее в джунглата е не като се държи като цар, а като е цар."

Тези ти 3 мисли заслужават задълбочен отговор.
Животът трябва да се живее "просто", но не повече от това. Обожавам прилагателните - в тях е целият смисъл и последствията от глаголите движещи съществителните. Замисли се... колко великолепни са установяванията на истините с прилагателните, отразяващи великолепието на духа, устоите на мъдростта и красотата на любовта. Колко са хората опазили сетивността отвътре, която е... постигнато прилагателно. ;)))

Интересно е Главното ти правило, но то не значи баланс отвътре, а ограничаване отвън. Аз съм прекалена и обичам да изпитвам опънното напрежение на крайностите, за да се центрирам. ;))) То е като да попаднеш в облак или адвективна мъгла и да избереш това, което ще те съгради нагоре и дори в диагонал. ;)))

Да изграждаш Себе си не е сложно, а Единственото ни възможно - ние сме тук и сега само заради този градеж.
Има хора неразличими в безхаберието и баздарието си, които мислят, че е градивно да "озаряват" света с мислите си /да не давам надлежни блогови примери - и сам се сещаш ;)))/ и това е обезпокоително, особено в глаголстването им. Там съществителните са сведени до клише от криворазбрани членоразделни речовитости. Тази тема обаче е много дълбока, а мен дълга ме зове. ;)))

Мислите не са мои, а на Матю Макконъхи.
Затова написах ... "Харесва ми как разсъждава." :)

Ама слагай кавички. ;))))
Приех го като твоя изказаност.
И нападнах. ;))))

Споко де! :)
Понякога възприемаме чуждите мисли, като свои - толкова са близки до нашите разбирания, до нашите емоции, до нашите виждания...
Нямам нищо против да ме бъркат с Матю;):)))))))

И това е вярно! ;)))
Да си Матю е нещо като романтично домогване до космичната харизма, която ни осветява повсеместно. ;)))