Цвете мое неземно и влюбено,
наведи си очите към мен.
Погледни ме от обич изгубено.
Прегърни ме до болка и плен. 

Цвете мое, лазурно и огнено,
дай ми твоята чиста любов.
И тогава ще зная… от Бога е
красотата по пътя ми нов.

Минусоидите не могат да навредят на класата ти... :)

Алма, сори, твоят коментар го изтриха преди да го отразя.
Благодаря ти!
Красив есенни асфоДели и на теб! :)))

Благодаря, Марине! ;)))
Както казвах в едно свое стихотворение:

Викът на непотребните

Лайте, кучета, лайте! Керванът ми с песни върви
към добрата човешка омайност, към отворените врати
на небета от радост родени, на човеци с красиви души.
Лайте, бесни потомци, без ценности, без устои и висини!

После бурно налайвайте себе си - празни хора с безумни съдби.
Вам молитва ви е потребна, злото ви страшно да изцели.
Моят керван с книги бели пътя ви срещна за миг
и изсипа в главите ви прелести, след което смрази този вик.

Мило е и уютно, това е топлината, която сгрява Душата.
Поздрави и от мен, Дела!