С посвещение!

Диалогът ни стигна до покрива,
след което завръщане няма.
Виждам хората като локвите –
уж огледални, но и измамни. 

Очи разтварям изтръпнала
под щита на плът смутена.
Вече не вярвам в щъркели –
любов е родила и мене.

Са огледало на твоята същност за това това което виждаш в тях в момента си ти в момента.

което виждаш в някой е негово и не всичко което не виждаш не е негово

да ти говоря така за да се визоализирам в твоето себе си за да виждаш само това което е мое.

Аз съм осиновен от Бога.

Твоите мисли отключват в мен такива духове, че ме карат да се чувствам силна чувствам се (свята) и ням никакви смущения на мозъка от греха защото енергията на твоята същност се образува в мен и в себе си виждам теб не виждам греха.

на мене нарекат подобно посвещение,
как бих постъпил?

Развалих ти посвещението
на множество
дребни банкноти
и започнах да харча
на поразия.
Купих си мисли,
купих си сънища,
купих голяма мечта!.
И останах без грош...
Не остана за спомени.
Но остана мечтата..

Посвещенията са за светещи души.
За умове, които цепят мрака.
За тези, без които сме сами.
За тези, от които сме дочакани.

Иначе Ти си знаеш! ;)))
Не ми даде да бръкна с къса пръчка в осарника, но той и без друго си жужи.
И ми мина времето и цветната яка на слънцето прегърна ме през раменете. :)))