Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
12.10 10:55 - Диалог на покрива
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 642 Коментари: 7 Гласове:
-10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                    С посвещение!

Диалогът ни стигна до покрива,

след което завръщане няма.
Виждам хората като локвите –
уж огледални, но и измамни. 

Очи разтварям изтръпнала
под щита на плът смутена.
Вече не вярвам в щъркели –
любов е родила и мене.

image




Гласувай:
27
37



Следващ постинг
Предишен постинг

1. siainia - хората
12.10 14:59
Са огледало на твоята същност за това това което виждаш в тях в момента си ти в момента.
цитирай
2. siainia - Не всичко
12.10 15:04
което виждаш в някой е негово и не всичко което не виждаш не е негово
цитирай
3. siainia - Опитвам се
12.10 15:06
да ти говоря така за да се визоализирам в твоето себе си за да виждаш само това което е мое.
цитирай
4. siainia - мене не ме е родила любов
12.10 15:15
Аз съм осиновен от Бога.
цитирай
5. siainia - пиша от твое име
12.10 15:20
Твоите мисли отключват в мен такива духове, че ме карат да се чувствам силна чувствам се (свята) и ням никакви смущения на мозъка от греха защото енергията на твоята същност се образува в мен и в себе си виждам теб не виждам греха.
цитирай
6. blackpredator - ако някога,
12.10 15:24
на мене нарекат подобно посвещение,
как бих постъпил?

Развалих ти посвещението
на множество
дребни банкноти
и започнах да харча
на поразия.
Купих си мисли,
купих си сънища,
купих голяма мечта!.
И останах без грош...
Не остана за спомени.
Но остана мечтата..

цитирай
7. wonder - ако някога, на мене нарекат подобно ...
12.10 17:02
blackpredator написа:
ако някога,
на мене нарекат подобно посвещение,
как бих постъпил?

Развалих ти посвещението
на множество
дребни банкноти
и започнах да харча
на поразия.
Купих си мисли,
купих си сънища,
купих голяма мечта!.
И останах без грош...
Не остана за спомени.
Но остана мечтата..



Посвещенията са за светещи души.
За умове, които цепят мрака.
За тези, без които сме сами.
За тези, от които сме дочакани.

Иначе Ти си знаеш! ;)))
Не ми даде да бръкна с къса пръчка в осарника, но той и без друго си жужи.
И ми мина времето и цветната яка на слънцето прегърна ме през раменете. :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 11734446
Постинги: 2639
Коментари: 29508
Гласове: 169071
Календар
«  Октомври, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031