Моя чудна и лунна душа,
колко много любов си дарихме!
Тя ще стигне за век или два...,
преизбухваща няма да стихне. 

Както слънцето храни с лъчи
прежаднялата земна планета,
любовта ще твори, ще твори...
и през мен, и през теб, в сто завета.

Всяка мисъл през нас ще е стих,
любовта щом наситим с възхита.
И през своя Божествен триптих,
в чуден свят сто години ще скитам.

Чудесна поезия. Може да се прочете няколко пъти с нарастващо удоволствие!
П и е р

Сърдечно благодаря! :)))

при тебе любовта е винаги в повече. Ще ти открадна илюстрацията, много е хубава.

Знам, че Любовта е най-висшата Доминанта в Космоса и живея с нея, в нея, чрез нея и около нея. ;)))
Картината е на Акриста - Александрина Караджова, която много харесвам. Даже имахме общ проект за корица, но едно мое дълго пътешествие го отклони в изчакване.
Виж аватара в прозаичния ми блог - това съм аз в нейна картина: sever
Аватара тук ми е картина на двама художници - Калина Лютова и Красимир Ризов и е корица на книгата "Вятърна вълшебница".