По повод нещастния минусчия, кесещ в блога ти
`Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре и в крайна сметка разлага душата им и им позволява да оправдаят собствената си нищожност и алчност - дотам, че да ги приемат за добродетели и да повярват, че райските двери ще се отворят само за нещастници като тях.

Нещастници, които минават през живота без да оставят друга следа освен мизерните си намерения да омаловажат останалите и да отхвърлят, по възможност даже да унищожават онези, които със самото си съществуване и качества ясно изобличават тяхното тесногръдие, скудоумие и страхливост.
Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.`

Карлос Руиз Сафонр из `Играта на ангела`

Нали знаем вездесъщото "Кой каквото прави - за себе си го прави!" ;)))

Много хубаво стихо!...

Прекрасен стих, впечатляваща илюстрация...
Поздравления, Дела!

Сърдечно стихотворение е.
Благодаря! ;)))

Благодаря, Таня!
Картината е на една от художничките ми - слънчевата Виктория Стоянова.
Талантливка голяма е тя.

Толко метафори, а ни една не разбрах.

Не така с лошо към себе си! ;)))

Има посвещения, които е достатъчно да разбере само посветения. :)))